15 минути до детската. 45 минути в задръстване до офиса. Вечерта ще бъде, посветена на готвене. Заедно с грижи за детето и борба с останалите задачи от претоварения с работа ден. И вашият ли живот минава по график? И вие ли пресмятате как да ви стигне времето и затова постоянно планирате, и искате всичко да е под контрол?
Стоп!
Хайде да започнем отначало. Какво ще стане, ако фанатично подреденият ви до последния детайл ден, ви изненада с нещо, за което нямате време? Като например грипен вирус, досадно схващане на гърба или пък липса на сили и енергия... И защо само като сме болни, така ловко пренареждаме приоритетите си и изведнъж си даваме сметка, че толкова малко зависи от нас всъщност. И сме тук, не за да се правим на богове, а за да живеем всеки миг щастливи от това, че го имаме... Желанието за контрол наистина превзема застрашително съзнанието. Искаме бързина на всяка цена, дори при борбата с някое заболяване. Склонни сме да посегнем към силни лекарства, защото кой, ако не ние ще определим колко дни да сме на легло, колко дни да имаме температура, хрема и запушен нос. Състезанието със себе си е израз на страх, несигурност, притеснение да не изпуснем нещо важно, докато сме болни и извън играта. А неприятните симптоми, че кой иска да ги изтърпи за 3-4 дни и да позволи на тялото си да следва своя естествен ритъм?! И прочетете какво може да ви се случи...
Сбогом, вирусче! Здравей, непобедима уморо!
Когато са зад гърба ви високата температура, болките в гърлото и мускулите, хремата... Вместо да сте усмихнати и енергични, дни след края на вирусната инфекция се чувствате крайно изтощени. Понякога това състояние продължава със седмици. Защото много от нас се опитват да карат болестта на крак или пък си позволяват само 2-3 дни отсъствие от работа. Разбира се, никой няма излишно време за боледуване, но скоростното възстановяване има своята цена. Често атакуваме симптомите със силни лекарства, които затормозяват черния дроб. Не са безобидни нито температуропонижаващите, нито противовъзпалителните лекарства. А наложи ли се прием на антибиотик, винаги трябва да помним, че натоварването на органите и тъканите с токсини е сериозно. Токсини се отделят и в следствие на борбата на тялото с грипния вирус. И като резултат на организма му трябва много време да се изчисти от тях и да възвърне силите си.
Астеничният синдром е на сцената
Общата умора след боледуване се нарича астеничен синдром. При различните хора тя може да има различни прояви. Апатичност, липса на сили, главоболие, проблеми със съня. Действително организмът е изразходвал значително количество енергия за справяне с вируса, особено ако сме го карали на крак. Но освен това трябва задължително да го изчистим от токсините и вредните съставки на някои медикаменти. В противен случай се създава добра среда за хронични възпалителни процеси. Така че организмът започва да „цикли” и е възможно впоследствие да боледува често.
Природните съюзници
Да бързаме, но бавно с естествени за тялото съставки. За повече енергия помага например сол №5 калиев фосфат, която се ползва и при много висока температура. Хубаво е също да направим и прочистване на организма в периода на възстановяване, особено ако се е наложило да ползваме силни лекарства. А и за да се изхвърлят всички остатъци от грипните вируси. Това може да стане и с помощта на соли №6 калиев сулфат, №9 натриев фосфат, №10 натриев сулфат, №11 силицея, като по 3 таблетки от всяка приемаме всеки ден, 1-2 седмици след преболедуването на грипа. Добро действие имат също прополиса и зеленият чай. Възстановителният процес се ускорява много с приема на достатъчно течности и повече време на въздух и слънце.
Знаете ли за сила на интерфероните?
Най-добрият начин да се предпазим от астенията и да съкратим продължителността на боледуването са естествените активатори на интерфероните (защитните белтъци в организма). Такава например е хомеопатичната комбинация на Немския хомеопатичен съюз Инфлуцид, който не само отстранява симптомите, но и помага за бързата регенерация на клетките. Могат да се приемат на всеки час по таблетка за лечение и по 3 таблетки на ден поне месец за профилактика.
И сега е време да оставите „бързото“ боледуване на страна. Вслушайте се в сигналите на тялото. Бъдете приятели на здравето си, душата и мислите си. Не измервайте щастието с броя дейности, които успявате да отметнете в забързания ден. Освободете се от желанието да определяте всичко. И скоро ще разберете, че щастието е в спонтаността и споделенято й с другите. Все пак оставете роботите на учените, бъдете просто човешки същества.
НАЗАД
