Спасителите се канели да си тръгнат, мислейки, че котката е загинала, когато забелязали едва доловимо движение на лапата ѝ. Животното било лежало под отломките близо 12 часа, а под тялото му се оказало живо бебе.
Когато старата двуетажна къща се срутила, вътре все още имало няколко души. Спасателите работили почти цяла нощ, размествали бетон и дървени греди и проверявали всяка пролука в търсене на признаци на живот.
След няколко часа стигнали до малка стая на първия етаж. Всичко вътре било преобърнато: леглото било затрупано с отломки, шкафът лежал на една страна, а по пода били разпилени одеяла, играчки и парчета мазилка.
В центъра на стаята лежала котка. Козината ѝ била покрита с прах, очите ѝ били затворени, а тялото ѝ почти не реагирало на допир. На пръв поглед изглеждало, че животното не е оцеляло.
Един от спасителите обаче се навел до нея и проверил пулса ѝ. Първоначално не усетил нищо, но след миг усетил едва доловим пулс.
Докато внимателно отмествали парче бетон край корема ѝ, спасителите видели малка ръчичка. Под котката лежало бебе, увито в тънко одеяло. Детето било живо, дишало и почти не било пострадало.
Температурата му била нормална, докато котката била силно премръзнала. Когато я вдигнали, станало ясно, че телесната ѝ температура е паднала до около 28,9°C.
Ветеринарят предположил, че животното вероятно е усетило, че на детето му е студено, и е направило единственото, което е можело. То се е свило върху бебето и е останало неподвижно, прикривайки го с тялото си и пазейки го от студа, праха и малките отломки.
Котката издържала така час след час, почти 12 часа, докато самата тя не се оказала на ръба на смъртта. Когато спасителят посегнал да вземе детето, животното слабо помръднало с лапа, сякаш проверявало дали бебето наистина е отнесено на безопасно място.
След това котката затворила очи и изгубила съзнание. Спасителите я увили в топли одеяла и я откарали във ветеринарна клиника.
Там няколко часа се борили за живота ѝ. Постепенно затопляли тялото ѝ, подали ѝ кислород и следели сърдечния ѝ ритъм. Късно през нощта котката най-сетне отворила очи.
Първото, което направила, било да се опита да вдигне глава, сякаш търсела някого. Спасителят, който я намерил под развалините, тихо казал, че детето е живо и че тя го е спасила.
Няколко дни по-късно станало ясно, че бебето е оцеляло без сериозни травми. Котката също започнала да се възстановява.
Никой не знаел на кого е принадлежала и как точно се е оказала до детето. След случилото се обаче спасителите не могли просто да я оставят сама. Един от тях я взел у дома.
Оттогава всеки път, когато котката лягала до малкия му син, той си спомнял за нощта, в която едно животинче, тежащо само няколко килограма, отдало цялата си топлина, за да спаси чужд живот.
Тя е можела да се опита да избяга. Вместо това останала под развалините почти 12 часа, прикривайки детето с тялото си. Когато спасителите ги открили, бебето било живо, а котката все още се борела за живота си.
НАЗАД
