Притчите са онова истинско словесно изкуство, което уцелва право в сърцето. Полезно е от време на време да си ги припомняме отново и да се замисляме за най-важното...
Всеки човек е решение на нечий проблем
- Всеки човек в света е решение на проблема на някой друг - каза веднъж моята мъдра баба.
Бях много изненадан от думите ѝ.
- Ти си решението на нечий проблем - повтори тя.
И после обясни:
- Този дар, който е даден на теб, може да не е нужен на всички, но определено е необходим за някого - усмивката ти, любовта ти, твоята сила.
Каквото поискаш, това получаваш...
Сърдита жена пътувала в автобуса и си мислила:
- Пътниците са простаци и грубияни. Съпругът ми - пияница. Децата - хулигани. А аз съм толкова бедна и нещастна...
Зад нея стоял един ангел хранител с бележник и записвал всичко съвсем точно:
1. Пътниците - простаци и грубияни. 2. Мъжът - пияница... и т.н.
След това го прочел отново и се замислил:
- За какво ѝ е нужно всичко това? Но след като настоява, ще бъде изпълнено...
Защо хората си крещят един на друг?
Един ден учителят попитал учениците си:
- Защо хората повишават глас, когато се карат?
- Вероятно губят търпение – предположили те.
- Но защо ще повишават глас, след като другият човек е до тях? - попитал учителят.
Учениците озадачени, свили рамене. Те никога не били се замисляли върху това. Тогава учителят казал:
- Когато хората се карат и негодуванието между тях се увеличава, сърцата им се отдалечават. А заедно с тях се отчуждават и душите им. За да се чуят един друг, те трябва да повишаваш тон. И колкото по-силна е тяхната обида и гняв, толкова по-силно крещят. А какво се случва, когато хората се обичат? Те не повишават глас, а говорят тихо. Техните сърца са много близко.
- А какво се случва, когато хората са влюбени? - попитал учителят. - Те дори не говорят, а само шепнат. И понякога дори не са нужни думи - очите им казват всичко. Не забравяйте, че кавгите ни отделят един от друг, а думите, изречени с висок тон, увеличават разстоянието многократно. Не злоупотребявайте, защото ще дойде ден, когато разстоянието между вас ще се увеличи толкова много, че няма да можете да намерите път обратно.
Най-висшата мъдрост
Една зимна нощ в провинцията, където се намирал голям манастир, имало обилен снеговалеж. Сутринта учениците трябвало буквално да газят до кръста в снега, за да стигнат до залата за медитация.
Учителят събрал всички ученици и ги попитал:
- Кажете какво трябва да направим сега?
Първият ученик казал:
- Следва да се помолим снегът да се стопи.
Вторият предложил:
- Необходимо е да изчакаме всеки в килията си, а снегът рано или късно ще изчезне.
Третият казал:
- На всеки, който е познал истината, трябва да му е все едно - дали има сняг или не.
Учителят заявил:
- А сега чуйте аз какво ще ви кажа.
Учениците притихнали, за да чуят висшата мъдрост. Учителят ги огледал, въздъхнал и казал:
- Грабвайте лопатите и действайте!
Каква е поуката ли: да не забравяме никога това, което наистина помага - действието!
Притча за обидите
Един ученик попитал учителя си:
- Вие сте толкова мъдър, винаги в добро настроение, никога не се ядосвате. Помогнете ми и аз да бъда такъв.
Учителят се съгласил и помолил студента да донесе картофи и прозрачен чувал.
- Ако някой те ядоса или обиди - казал учителят - вземи картоф. Напиши върху него името на човека, с който си имал конфликт и сложи картофа в чувала.
- Това ли е всичко? - попитал озадачен студентът.
- Не – отговорил учителят. – Трябва винаги да носиш този пакет със себе си и всеки път, когато някой те обиди, добавяй картоф в него.
Ученикът се съгласил... Минало известно време. Торбата се напълнила и станала доста тежка. Станало неудобно да я носи непрекъснато със себе си. Освен това картофите започнали да се развалят, някои покълнали и започна да издават неприятен мирис.
Ученикът отишъл при учителя си и казал:
- Това вече е невъзможно да се носи. Първо, товарът стана твърде тежък и второ, картофите се развалиха. Предложете нещо друго.
Учителят отговорил:
- Същото нещо се случва и с теб, но просто не го забелязваш веднага. Делата се превръщат в навици, а навиците - в характер, който създава вонящи пороци. Аз ти дадох възможност да наблюдаваш процеса отстрани. Всеки път, когато решиш да се обидиш, помисли дали имаш нужда от този товар.
Притчата за търсещия
Един мъдър старец завел момче в зоологическата градина.
- Виждаш ли тези маймуни?
- Да.
- А виждаш ли тази, която се суети и търси въшки на другите маймуни?
- Да.
- Тази маймуна е "търсач"! Тя смята всички за стадо и се опитва да ги "почисти" от въшките.
- А другите какво правят?
- Нищо, понякога се чешат. Или просто не се чешат.
- И кой почиства "търсача"?
- Никой. Затова той е най-въшлясал от всички...
НАЗАД
