Поне веднъж на ден съм чувал жена да каже „Къде отидоха истинските мъже?“. След това започва издирването на кавалерите, джентълмените и благородниците от филмовата индустрия, която даде на жените повече романтика, отколкото реализъм. В стария автобус „Чавдар“ е ясно, че благородниците са на изчезване, както и машинките за билетчета. Дори не знам какво трябва да бъде истинският мъж (всяка жена има различна представа) и за съжаление не успях да влезна в класацията на нито един от моделите. Някои искат да е мускулестият мачо, друго настояват да бъде интелектуален бръснач, а трети дори настояваха за усмивката на Джим Кери. Статистиката също не може да ми помогне, защото няколко проучвания показват, че дамите са прави – мъжете не само изчезват, но и са вече по-слаби.
Изследването на „Journal of Hand Therapy” е установило, че мъжете на възраст от 20 до 34-годишна възраст са с много по-слаба физика от всички останали. Учените установили, че средната физическа сила на мъжете през 80-те години им е позволявала да вдигнат тегло от 53 килограма, докато днес мъжкото съсловие се тормози с 44 килограма. И това не е всичко, освен слабите физически резултати, повечето другари вече отглеждат щастливо бирено коремче, на което измислят най-атрактивни имена. Един приятел наричаше своя „любовният тласкач“.
След като стана ясно, че баща ми може да ме бие на канадска (както и дядо ми), започвам да се надявам, че бих могъл поне да блестя с интелект, но и това е малко трудно, защото темите за двигатели не са успели да привлекат никой друг, освен още почитатели на двигателите с вътрешно горене и всичките ще бъдат от мъжки пол.
Какво да кажа за усмивката, след като съседите ме избягват, когато гледам нормално, а щом се усмихна, започват да ме заклеймяват като истински агресор. Казаха ми, че музикантите винаги печелят женското внимание, но след посещението на полицията за домашно насилие, прецених, че и музикалната ми кариера не може да направи услуга. Това трябва да гарантира, че не мога да бъда никакъв мъж, но поне в личната карта се твърди точно това.
Къде бъркам и изобщо аз ли бъркам?
Къде тогава са отишли истинските мъже? Ето това е въпросът за милиони долари. Аз и всички мъже сме на мястото си, но никога няма да можем да отговорим на съвършените изисквания. Няма как да бъда истински, след като най-истинското, което мога да бъда, трябва да бъде отхвърлено и на негово място да изградя друг образ. Може и да бъда по-истински мъж, стига да ми дадете шанс, но изграденият образ е твърде перфектен и никога няма да можете да откриете всичките “perfect imperfections”, за които пее Джон Леджънд.
Аз, както и още няколко милиона мъже, също не сме безгрешни. Нашите представи за съвършената жена и изкусителка са толкова изкривени и абсурдни, че Ватикана ще трябва да го обяви за чудо. И вместо да прекарвам времето си в социализиране и търсене на допирателни точки, аз съм добре програмиран да търся супермодел, а жената до мен да се е фокусирала в нейния перфектен и единствен мъж. Скоростта на социализация, запознаване и забравяне е със скоростта на оптичния интернет.
Къде е изходът от омагьосания хектоъгълник?
Аз мога да се откажа от всички набити представи за красива жена, а вие можете да се откажете от принцовете, рицарите и неизвестните благородници. Мога да дам почивка на ролите си, а вие да ме приемете точно такъв, какъвто съм – слаботелесен човек с бирен корем и понякога зъл поглед. Аз, от своя страна, бих могъл да спра да смятам фигурата за основна оценка. Ще започна да ви гледам в очите, вместо в деколтето и ще осъзнавам истината – срещу мен стои човешко същество, а не сексуален обект. Признавам, че подобно изпитание никак няма да ми е лесно и все пак ще ми бъде най-лесно да играя себе си. Науката също е на моя страна, защото учени от САЩ пък доказаха, че принцовете не са най-добрите партньори и щастливата връзка може да се случи и с далеч не толкова атрактивен партньор. Без роли ще бъдем по-щастливи, обещавам ви!
НАЗАД
