Тя е минала през много. Можеш да го видиш в очите ѝ, да го усетиш в допира ѝ или да го чуеш от тона ѝ.
Тя се е променила.
Говори с теб, но не те пуска близо до себе си. Крие красивата си усмивка.
Тя е уморена, уморена от хора, които я използват. Уморена е да бъде отхвърляна и разочарована. Не иска вече да дава сърцето си на грешните хора.
Уморена е от това чувство.
Чуди се дали всичко това си заслужава болката, или не, докато мечтае за любовта. Не може да разбере как обичта може да дойде с толкова болка и защо се случва така.
Тя иска повече и има нужда от повече. Търси нещо, за което да се хване. Опитва се да не изгуби себе си, докато се държи за теб.
Тя губи себе си, защото е с теб.
Тя те обича и смята, че любовта ти заслужава този хаос, тази лудост, но с всеки ден се съмнява все повече и повече.
Когато времето настъпи, тя ще започне да се отдръпва от теб. Бавно. Ще усетиш липсата ѝ.
Една сутрин ще се събудиш, а нея няма да я има.
Тя ще е продължила напред. Ще е поставила собствените си желания и нужди пред чуждите. Ще се освободи от оковите и няма да поглежда назад.
Ти ще си просто висящ спомен за това каква е била преди.
Цялата болка, която е усетила, ще я научи да не се примирява с нещо малко, да търси уважение. Силата ѝ е щит. Той крие слабостите ѝ.
Тя е от онзи тип момичета, които се застъпват за себе си и не чувстват вина. Те обичат с цялото си сърце и търсят онзи, който ги заслужава.
Ако си късметлия и откриеш една от тях, не я пускай, защото веднъж тръгне ли си, няма да се върне. Когато тя спре да се бори и да опитва, си я загубил.
Тя няма да се върне.
НАЗАД
