Искам да ти се обадя и да чуя гласа ти.
Гледам какво публикуваш в социалните мрежи, за да имам досег до случващото се в живота ти.
Искам да видя как са семейството и приятелите ти. Липсват ми.
Искам отново да караме колела.
Още веднъж да закусваме заедно.
Искам още една мързелива неделя в леглото, прегърнати и да гледаме „Приятели“.
Липсват ми нашите разходки с колата.
Искам това, но не мога да се справя пак с вечерите, в които ме оставяш разплакана.
Не мога да изтърпя и ужасното ти поведение.
Помня как ми каза да порасна, когато не правех нещата така, както ти ми казваше.
Помня и как ми повтаряше, че мечтите ми са недостижими и как трябва да се откажа от тях, как не ме подкрепяше.
Ти изкарваше всичко на мен, всяка болка и всяко разочарование.
Но да...
Липсваш и те обичам.
Но обичам повече себе си.
Надявам се, че си щастлив, че си намерил друга, на която да показваш гнева си.
Надявам се тя да ти помага в живота и да те радва.
Надявам се, че можеш да говориш с нея за абсолютно всичко.
Съжалявам, че аз не успях да съм тази, която искаше.
Но и съжалявам, че ти не успя да си такъв за мен.
Да, липсваш ми, но повече обичам себе си.
Надявам се, че си се научил да обичаш и уважаваш себе си.
НАЗАД
