X

Липсваш ми, Мамо!

от в 16:13 на 14.03.2016 в Всичко за теб | Историите на една дама


Липсваш ми, Мамо!

Липсваш ми, Мамо!

Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.

Здравейте, г-жо Ненкова. Аз съм едно 21-годишно момиче, което не може да се впише в днешния свят. Не обичам да общувам с хората, имам обкръжение от минимален брой приятели и дори не знам защо все още те ме приемат като приятелка. Загубих майка си преди 2 месеца. Тя беше единственият човек, с когото можех да говоря за всичко без да се притеснявам и без да бъда съдена. Оттогава сякаш загубих силата за живот. Вече нямам мечта, което да преследвам, защото исках тя да бъде свидетел, когато ги постигна. Намирам се в една черна дупка, от която не мога да изляза, защото майка ми вече не е там, за да ми хване ръката и да ме издърпа, както правеше преди. Всички ми казват как тя не би искала да бъда толкова нещастна и как трябва да я направя щастлива, но сега, когато нея я няма, вече не виждам и смисъл в това да бъдеш щастлив. Всичките ми мечти и цели сякаш си отидоха с нея. С всеки изминал ден се затварям още повече в себе си. Не искам да излизам никъде, не искам да се срещам с приятелите си, единственото, което искам, е да лежа и да спя, защото само тогава болката не се усеща. Не знам как ще продължавам напред, но знам, че нещо трябва да се промени. 

 

Моля Ви, кажете ми как да постъпя. 

 

М.

 

 

Здравейте, М., писмото Ви е изпълнено с тъга и показва колко Ви е тежко в момента. Съжалявам за загубата на Вашата майка. Да загубиш близък е много трудно, а когато това е родител - майката, наистина е изключително тежко, особено в ранната възраст, в която сте Вие. Загубата на близък ни среща с идеята за смъртта, с осъзнаването, че всеки от нас е смъртен, с идеята за раздялата, за нещо недовършено, неизказано, с шока да се срещнем със смъртта, но през живота. Защото за този, който е жив, остава нелеката задача да живее без любимия човек, да преподреди живота си вече без него, да върви напред и да живее. Не мисля, че има възраст, в която сме готови да се срещнем със смъртта на близък човек. Тя винаги е шок и изненада за нас, защото докато близките ни са живи, макар и понякога да са болни и то от дълго време, ние не осъзнаваме или не искаме да осъзнаем, че ще дойде момент, в който може би ще трябва да се разделим с тях. Да, ние знаем за смъртта, помним за нея, но живеем сякаш я няма и се отнасяме един с друг като че ли ще имаме хиляди години пред нас, за да си оправим отношенията, да им кажем, че ги обичаме.

Не се страхувайте да стоите в тъгата и скръбта. Когато загубим близък, е естествено да тъгуваме и този човек  да ни липсва. У Вас може да се появят обвинения към майка Ви, че си е тръгнала и Ви е „изоставила”, може дори да се почувствате виновна, че по някакъв начин е било възможно да предотвратите това, което се е случило, но е добре да знаете,  да осъзнаете, че животът следва своя ход и свой собствен път

Мила М., питате ме как да постъпите и казвате, че желаете промяна. Първото, което ще ви кажа е: Не се спирайте и не се страхувайте - идете при хората! Да, те няма докрай да разбират Вашата болка, няма да я усещат, но бъдете там с тях. Идете при приятелите си, поканете ги при Вас, слушайте ги като говорят, как се смеят,може би дори как се оплакват, ако Ви се говори говорете, ако не - просто бъдете там. Идете при хора, които чувствате близки, които знаете, че Ви подкрепят, прекарвайте време заедно. Усетете енергията на другите, на живота чрез тях. Също така смятам, че е много важно за Вас  да поговорите с психолог и да му разкажете как се чувствате, да му разкажете за страховете си, за тъгата си. Знам, че е трудно, но потърсете и започнете да се занимавате с нещо, нещо ново и интересно за Вас. Това може да са разходки сред природата, нов вид спорт, можете да рисувате, да готвите, да отидете на ново място, където се събират хора със сходни на Вашите интереси и други подобни неща. Също така си дайте време да скърбите без да се чувствате виновна. Да, майка Ви вече я няма, но тя живее чрез Вас. Дори и физически да я няма да Ви „издърпа” от черната дупка, то Вие можете да го направите сама. Вие знаете тя какво е правила в такива ситуации с Вас, как е постъпвала, какви думи Ви е казвала, просто направете това за себе си. Може да Ви е трудно, може да не стане веднага, но опитвайте, опитвайте всеки ден по-малко, без да се отказвате, с малки крачки вървете напред. Вашите мечти и цели са още с Вас, те не са си тръгнали, защото са Ваши, може би ще имате нужда да ги преосмислите, може би леко да ги промените, но не забравяйте, че мечтите принадлежат на всеки от нас и ние ги сбъдваме заради себе си.

Желая Ви успех!

Задайте своите въпроси към психолог Кремена Ненкова тук



Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.