Днес чух нашата песен по радиото и усетих болката. Поех дълбоко въздух и си спомних, че не бива да се връщам назад. Липсваш ми повече, отколкото знаеш. Все още чувствам някаква връзка между нас.
Прекарахме 2 години във връзка, в затвор. Това бе твоят избор. Отдалечихме се.
Съдбата ни даде възможност да бъдем свободни и ти я грабна. Дори не се замисли! Не знаехме какво ни предстои.
Твоята любов бе свободна, готова да избяга. Аз исках да ти дам моята, но сърцето ми принадлежеше на друг.
Денят, в който ти се срина, го усети и душата ми. Страхувах се, че ще искаш моята опора, че ще искаш да те утеша.
Знам, че ти си моята сродна душа. Ние продължихме напред и открихме любовта без помощта на другия. Липсват ми разговорите ни. Липсва ми привличането ни. Но макар и това да е така, ти не бе за мен. Аз те обичах повече, отколкото смяташ, че е възможно, но те оставих да избягаш.
Само защото ми липсваш, не означава, че те искам обратно. Означава, че сме имали нещо хубаво, но за кратко, което значеше всичко за мен.