„Намери човек, който те кара да се чувстваш спокойна, и просто остани с него. Стабилността и спокойствието не са затвор. Грешно ни е натрапвана идеята, че любовта трябва да е щура и необуздана. Несигурността, която изпитваме при всяко начало, също се бърка с любов. Все пак тази несигурност е така вълнуваща.
Късните вечери, които се превръщат в неочаквани пътувания до другия край на страната – това е любовта, нали? А разгорещените спорове и сексът за сдобряване? И те ли са любов? Всеки ден ти поднася ново приключение, но поради някаква причина този тип любов те изтощава и винаги те остава празна и неудовлетворена. Било е вълнуващо – да, но някак си се радваш, когато приключи.
Вниманието е любов, а обсебеността? Жаждата да притежаваш другия? Любов ли са? Те със сигурност ти повишават самочувствието, но само за кратко. Гъделичкащото удоволствие да знаеш, че другият ти е безпрекословно верен и не може да живее без теб, не си заслужава цялата драма. Любовта би трябвало да е баланс и хармония, а обсебващите любовници те карат да се чувстваш като в капан. Трудно е да се освободиш от такава любов, но трябва да го направиш.
Усмивка, от която ти омекват коленете – това е любов, нали? Да, карате се малко от време на време. Понякога за дребни неща, понякога за големи – не за това кой ще изхвърли боклука, а за неща, които са против морала ти. Въпреки това търпиш, защото обичаш предизвикателствата. Поради някаква причина си мислиш, че за любовта трябва да се бориш и любовта е нещо, което трябва да се извоюва.
Но любовта трябва да е лесна, не вярвай на никого, който твърди обратното.
А когато се сетя за него... Чувствам се твърде стабилна, твърде спокойна – как може това да е любов? Но той ми помага да раста. Помогна ми да се изправя срещу демоните си. С него знам какво ме очаква. Знам, че винаги ще го намирам у дома. Знам, че винаги ще ме обича, независимо от недостатъците ми. С него няма несигурност. И колко странно е да чувстваш едно и също нещо с някого по едно и също време, да искате едни и същи неща и да вярвате в едни и същи неща... Стабилност, увереност, постоянство – това е любовта.
Това е любовта, за която си мечтала, за която си се борила и която заслужаваш.
Любовта не е пристягащото чувство в стомаха, докато си задаваш въпроса „Дали наистина ме обича?“. При любовта не чуваш как един глас ти нашепва „Той не е за теб“. В любовта няма морални дилеми. Само чисто щастие и сигурност. Нима това не е достатъчно вълнуващо?“
Холи Мишелър
НАЗАД
