Едно прекрасно стихотворение, което днес открих. И което искам да ви подаря. Защото никога не е късно да обичаш. Никога не е късно да живееш. Никога не е късно да си щастлив...
Никога не е късно
Срещнахме се много късно.
Паяк бръчките плете,
сняг в косите ми препръсква,
времето тече,... тече!
Трудно ми е да изтръгна
закъснялата любов!
Купидон не се излъга...
Лесна плячка съм за лов!
Давя се във твоя поглед...
Сякаш срещам младостта...
Твоите очи ме молят...
Как сърцето си да спра?
Разумът крещи – „Не бива!“.
Угризения тежат.
Но съм толкова щастлива...
ВРЕМЕ, НАПРАВИ МИ ПЪТ!!
Автор: Румяна Симова
НАЗАД
