X

Недялко Йорданов: Ще ме накараш да се влюбя, когато в любовта не вярвам...

от в 08:26 на 18.01.2016 в Свободно време | Книги и цитати


Недялко Йорданов: Ще ме накараш да се влюбя, когато в любовта не вярвам...

Недялко Йорданов: Ще ме накараш да се влюбя, когато в любовта не вярвам... Снимка: www.nedialko.net

Днес искаме да кажем "Честит рожден ден!" на един голям българин! Честит рожден ден на прекрасния Недялко Йорданов, който се ражда на 18-ти януари, преди 76 години! Пожелаваме му здраве, дълголетие и несекващо творческо вдъхновение! 

Да си припомним някои от най-вълнуващите му творби, които докоснаха и продължават да докосват сърцата на поколения българи...

"Някога, някога..."

Някога, някога,
толкова някога,
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.

Беше наистина
толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.

Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни -
изгряваха вредом звезди.

Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.

Може би времето,
може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.

Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.

Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?

Някога, някога,
толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта...

***

"Не остарявай, любов..."

***

"Ще те накарам да се влюбиш"

Ще те накарам да се влюбиш
и не във мен, и не във него -
във вятъра и във звездите
ще те накарам да се влюбиш.

Ще ме накараш да се влюбя
във ритъма на дъждовете,
във погледа на всяка пролет
и в пролетта на всеки поглед.

Ще те накарам да се влюбиш
и не във мен, и не във него,
и не във себе си, а просто
ще те накарам да се влюбиш.

Ще ме накараш да се влюбя,
когато в любовта не вярвам,
не вярвам в теб, не вярвам в нея,
когато в себе си не вярвам,

когато просто и банално
говоря най-банални думи
и зная всичко и на всичко
вкуса съм вкусил тъй отдавна.

Ще ме накараш да се влюбя,
и не във теб, и не във нея,
и не във себе си, а просто
ще ме накараш да се влюбя.

Ще те накарам да се влюбиш
и със любов ще те накажа,
защото в мен, защото в него,
защото в себе си не вярваш.

И после в някаква аптека
ще те изпратя със рецепта,
но е направо безнадеждно
лекарство от любов да търсиш.

Ще те накарам да се влюбиш.
Ще ме накараш да се влюбя.
Ще те накарам да се влюбиш
и със любов ще те накажа.

***

"Остаряваме бавно"

***

"Клетва"

Когато нищо друго няма
във този свят, разполовен
на истина и на измама,
невярваща, ти вярвай в мен.

Дори когато те излъжа
невъзмутим или смутен,
заклевам те! и ти си длъжна,
презирай ме, но вярвай в мен.

Когато вече ни разделя
безсънна нощ и нервен ден,
във понеделник и неделя
ти непременно вярвай в мен.

Не в здравите ни златни обръчи,
в хербария ни изсушен
с реликвите на прашна обич,
не в спомена, а вярвай в мен.

Защото в битката неравна,
което водим сякаш век,
със теб сме станали отдавна
един живот, един човек.

***

 Честит рожден ден, Недялко! Благодарим ти за вдъхновението! 

 



Теми   българска песен | недялко йорданов | поезия | стихове

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.