X

Любовта не се яде, момичeта

от в 11:45 на 12.10.2015 в Всичко за теб | Любов


Любовта не се яде, момичeта

Любовта не се яде, момичeта

Такъв е животът, че една жена трябва да се засрами, ако не си е направила точната сметка колко „стабилен, сигурен и надежден“ трябва да бъде мъжът до нея. В цифри. Да не говорим, че е важно и да е „много свестен“ според някакъв универсален вселенски прочит на думата „свестен“. „Гледай сериозен човек да си намериш. Някой отговорен, на когото може да се разчита." - повтарят майки, баби и фризьорки, с дългогодишен опит в изслушването на какви ли не лични драми пред огледалото.

В момента, в който вече си „голям човек“, каквото и да значи това, от теб се очаква да се разделиш с романтичните си „детински“ схващания за отношенията между хората и да започнеш да разсъждаваш рационално. Като зрял човек.

Изглежда, че след 25-годишна възраст да говориш за чувства и емоции, звучи нелепо. Защото „не стоят така нещата в този живот“, ако не си разбрала. Чувствата са до време. Година, две, три. Така че гледай някой добър и „свестен“ да си хванеш. Пак тази дума.

Освен това да изкарва и добри пари, за да може да се грижи за общите ви деца. Да не заглежда другите жени, да върши еднакво добре домакинска работа и едновременно с това – бизнес да върти. Да е… О, боже господи, стига глупости. Бляк!

Съжалявам, но повечето ми приятелки отговарят на голяма част от тези критерии и ако се ръководех от същите, вече щях да живея на семейни начала с някоя стабилна дама под един покрив. Мирно, уредено и спокойно. Един прекрасен, зрял живот.

Навярно има такива хора и хич не им е зле. Малко им завиждам. Малка подробност тук обаче е, че не ми трябва най-добра приятелка за партньор. Не ми е нужен и домашен любимец – готов на всичко за стопанина си. Нито метален сейф, около който да обикалям по бельо от време на време, за да изплюе нещо. Нито мъж, който да не заглежда други жени. Мъжете са мъже и заглеждат други жени. Ако вашият не го прави, сигурно нещо му липсва.

Много момиченца още от малки знаят "как се намира мъж". Много момиченца никога не се влюбват в живота си. Това е непоносимо тъжно. Това е трагично.

Много момиченца си остават момиченца много дълго време, именно защото винаги някой друг се е грижил за тях, защото са научени да „залагат на сигурно“. А любовта не е сигурност. Тя е всичко друго, но не и това. Няма нищо сигурно в любовта. Много момичета не знаят това.

Разбира се, за да попадаш в тази графа не е нужно да си някоя златотърсачка или меркантилна секс мелачка. Колко от нас се хващат с гаджето от гимназията и си откарват с него до пенсия? Със сигурност сред тях много са имали късмета да открият „сродната си душа“, но далеч не по-малко просто избират познатото, навика, „сигурното“. Това ли е зряло? Зрелите хора рискуват. Защото знаят, че провалът е напълно ок. И толкова.

Честно казано, много е добре да имаш стабилен човек до себе си, но още по-добре е да имаш приятел и любовник, от чийто едничък поглед дрехите ти рязко да натежават. Някой, от когото се възхищаваш истински. Някой, когото обичаш да слушаш и обичаш да гледаш. Със силни ръце и топла усмивка. Да, любовта не се яде, но е по-хубава от манджата. И от климатика, и от скъпата частна детска градина и от новите обувки и от това, че е "толкова добър и свестен“ и не заглежда други жени (той сигурно и теб не те заглежда, ако е така, но да не прекаляваме.) И от илюзорната сигурност - също. Любовта не се яде.Тя се дава.

Винаги съм се чудила защо, в така или иначе краткия земен живот на нас – хората - едни неща автоматично се определят като „по-важни“ от други. Защо да имаш стабилен семеен бюджет всеки месец е приоритет, а да спиш прегърната всяка нощ – добро допълнение към „основното“. Защо не е обратното? В крайна сметка кое от двете прави човек по-щастлив и каква цена плащаш, когато получаваш самоцелна стабилност? Защо трябва да понасяш лошия му дъх и пониженото му от твърде много работа либидо, само защото е „добро момче“? Добри хора – под път и над път. Не е само един, спокойно.

Истината е, че сигурността без любов струва много скъпо. Понякога твърде скъпо. Сигурност на цената на компромис с всички прекрасни „маловажни“ неща. Като да усещаш аромата му от няколко метра в претъпкана стая и това да те побърква. Да се гордееш, че вървиш до него и да си най-красива в целия ресторант, само заради него. И това да го побърква. Да говорите. Истински, плътно и смислено. И не, тези неща не са "до време", а до избор. Ако го направиш, си щастливка. Разбира се, този избор крие риск. Накъде без него?

И в крайна сметка кой изобщо каза, че сърцето не може да те отведе при така издирвания под дърво и камък „свестен и стабилен мъж“? Всъщност в по-голямата част от времето сърцето прави именно това – взима правилните решения. Дава точните сигнали. Търпеливо и отчаяно чака своя момент... Докато ние си играем на възрастни.



Теми   любов

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.