Този текст е написан за всички майки, които се чувстват виновни, когато имат нужда от глътка въздух, далеч от децата и съпруга си. Много жени се отдават толкова силно на майчинството, че понякога забравят собствените си нужди, а личността им се претопява в семейните задължения. Шони Брюси е такава жена и иска да даде съвет на всички нас – не забравяй себе си и помни, че твоето лично време е не по-малко ценно.
„Преди време една мъдра жена ми даде най-добрия съвет за всяка съпруга. Този съвет промени живота ми, но може да ти прозвучи много смешно, когато го чуеш: Вместо да питаш съпруга си дали можеш да имаш малко време за себе си, просто му кажи, че ще го направиш.
Нека да ти дам пример. Вместо да питаш съпруга си дали по някое време можеш да отидеш на фитнес, просто му кажи: „Скъпи, в 17.00 ч. отивам на фитнес.” И толкоз.
Не го питай за позволение. Не се тревожи дали вечерята ще е готова, топла и чакаща във фурната. Не чисти цялата къща. Не се тревожи дали децата са нахранени, изкъпани и по леглата, за да го улесниш напълно, така че да не се налага дори да си помръдне пръста. Не се чуди дали ще ти се ядоса, че си намерила време само за себе си.
Не. Вместо това отиди и вярвай на човека, с когото живееш и си избрала да имаш деца. Не се чувствай виновна, той също може да се грижи за себе си и децата.
Звучи толкова просто, но колко от нас наистина го правим?
Дори като го пиша си мисля: естествено, че не е голяма работа да кажеш на съпруга си, че отиваш на фитнес. Но когато се замисля, виждам, че във всекидневието ми не изпълнявам собствените си съвети и всъщност е голяма работа. Всеки ден животът ми се върти около съпруга ми – работата ми, упражненията, дори душа ми е съобразен с него. Това е така, защото имаме четири деца, а той не работи от къщи. Но ми подейства отрезвяващо да разбера, че всяка секунда от деня ми е базирана на чуждите нужди, а не на моите собствени.
Предполагам, че е нормално за всички майки. Но също така вярвам, че бракът и децата не трябва да лежат само на едни-единствени рамене. Обаче да го приложа на практика е съвсем различна история.
Понякога едва намирам време да си измия зъбите, какво остава за нещо друго. Освен това осъзнавам, че никой няма по-голямо или по-малко право на свободно време. Но се чувствах толкова виновна да гледам на децата ми като задължение, от което мога да си почивам с помощта на съпруга ми. Тази мисъл пробягваше в ума ми всеки път, когато трябваше да го помоля да поеме нещата в свои ръце.
Но все пак го молех. Знам графика му много добре – знам кога има среща, кога работи до късно. В главата ми постоянно имам три различни списъка с детегледачки, за да не се налага да преча на графика му. Всяка сутрин ставам в 5 ч., за да тренирам, без да преча на никого. Но всеки път, когато бебето се събужда малко след мен и започва да плаче, стиснала дръжката на врата, аз се изпълвам с вина, защото чувствам, че е мое задължение да го успокоя.
Но в крайна сметка, този съвет ми помогна да се отърся от цялата тази пагубна вина. Ако бебето се събуди с мен, въздъхвам тихо и моля мило съпруга си да го полюлее, защото аз отивам да тренирам. Ако искам да ходя на фитнес преди вечеря, казвам му, че има продукти за вечерята и ако може той да я приготви. Когато имам нужда да тренирам през уикенда, защото децата не са ми позволили да направя нищо цяла седмица, просто му казвам, че трябва да отида, вместо да го залъгвам, че съм добре, а от вътре да кипя.
Понякога все още изпитвам вина, защото усещам, че децата са мое задължение 24/7. И не съм сигурна, че съпругът ми е усетил разликата в мисленето ми, но за мен има има огромна промяна. Имало е моменти, в които съм била изпълнена с гняв към него, питайки се: как може да не ме пита дали имам нужда от нещо? Сигурно му е много лесно никога да не се чуди на кого да остави децата. Иска ми се просто да изляза, без да е такъв проблем.
Но такива мисли и чувства не водят до нищо добро. Затова се научих да не се поддавам на вината и да ценя времето си толкова, колкото и неговото.
Не защитавам тезата да не зачиташ съпруга си и да правиш каквото си искаш, без да се съобразяваш с никого. Освен това да намериш време за себе си като съпруга и майка никога не е лесно. Но трябва да се чувстваш като равна на твоя съпруг и да знаеш, че твоето време е не по-малко ценно.
НАЗАД
