Трябва да го кажа. Толкова дълго го пазя в себе си. Искам да се освободя от това чувство или да се надявам, че то ще стане реално.
Трябва да знаеш, че не мисля, че това между нас е свършило. Съжалявам, че го крих. Имам много причини да не се чувствам по този начин и още толкова защо не бива да ти казвам истината. Съжалявам, че ми е по-лесно да кажа на света, да го извикам, отколкото на теб.
Истината е, че ме е страх.
Нищо не изчезва просто така, докато не разберем причината. Аз искам това чувство да си тръгне. Поне така си мисля. Научих се, че трябва да приемам всеки шанс, а не да го оставям да ми се изплъзне. Разбрах, че все още имам цялата любов на този свят и трябва да я дам на някого, който заслужава, колкото и да боли.
Ако трябва да се доверя на собствения ми съвет и сърцето си, всичко отново води към теб. Винаги е било така. Не знам какво значи това за теб, но наистина съжалявам, че нямах куража да ти го кажа. Няма причина чувствата ми още да са тук и да се усилват. Те избягват всякаква логика.
Не е нужно ти да изпитваш същото и да ми отговаряш, просто исках да чуеш истината от мен. Съжалявам, че не ни, че не ти дадох шанс. Бях изплашена, че сърцето ми отново ще бъде разбито на малки парченца. Знам, че е прекалено късно, но е крайно време да приема себе си и да кажа това, което е в мен от много време насам. Време е да спра да се страхувам от падението и от провала.
НАЗАД
