„Привързаното родителство“ (Attachment parenting) е философия, която набляга на това колко е важно родителите да обсипват невръстните си деца с любов. Само силната любов може да направи децата емоционално зрели в бъдеще.
Според тази теория любовта и грижата, които детето получава в първите етапи от живота си, определят неговото развитие като личност. Когато детето усеща сигурност и любов от родителите си, то израства като уверен и емоционално независим човек.
От друга страна, детето, което получава малко любов по време на детството, може да има проблеми с развитието.
Как да приложите на практика привързаното родителство?
- Основното правило е да обсипвате детето си с любов и да прекарвате възможно най-много време с него. Не е нужно да сте невероятно креативни, да правите чудеса, за да забавлявате детето си, понякога е нужно просто да сте до него и да го прегърнете.
- Обичайте детето още в утробата. Детето може да усети вашите емоции още тогава и затова е важно да установите връзка на този ранен етап. Пейте му песнички, говорете му – по този начин подпомагате развитието му още в утробата.
- Продължете по същия начин и когато детето се роди. Осигурете му спокоен и безопасен дом, където цари хармония.
- Kърмете детето си, ако това е възможно.
- Задоволявайте основните нужди на детето и постепенно го научете как да ги задоволява само.
- Грижете се всеотдайно за детето, когато е болно или пострадало.
- Правете разлика между наказание и дисциплина. Бъдете твърди и авторитетни, без да сте авторитарни. Никога не засрамвайте детето, не го обиждайте и не го бийте.
Но какво не ни казват за привързаното родителство? Всъщност тази теория има и своите привърженици, и своите противници. Съществуват и не малко митове, за които искаме да поговорим днес:
Мит №1: Привързаното родителство превръща децата в глезльовци, които не са възпитани добре
Привързаното родителство не означава да позволявате на детето ви да прави всичко, което си пожелае. За да имате възпитани деца, в дома ви трябва да има ясни правила и вие самите да давате добър пример, но любовта и подкрепата не разглезват децата.
Мит №2: Привързаното родителство прави детето зависимо от родителите си, то започва да развива романтични чувства към тях и се опитва да им пречи, когато двамата се държат като двойка
Наистина детето усложнява любовния живот на родителите, но двойките, които се обичат и са привлечени сексуално един от друг, винаги ще намерят време за нежности. Колкото до детето, ако на него не му липсва любов, то едва ли ще започне да ревнува родителите си. Все пак ви препоръчваме един интересен текст по този въпрос, който говори за границите, които трябва да наложим още от самото начало.
Мит №3: Ако искате да приложите привързаното родителство, не бива да позволявате на детето да плаче
Плачът е нещо естествено за бебетата, чрез него те комуникират с нас и ни казват, че искат нещо – храна, смяна на памперса, прегръдка, сън, любов...
Привързаното родителство обаче не ви превръща в роби на детето ви, не ви кара да тичате всеки път, щом детето си отвори устата, за да изплаче.
Малките деца трябва да се научат, че чрез рев могат да ни покажат, че имат нужда от нещо. И няма да го научат, ако са постоянно залепени за вас или вие за тях. Не е нужно да ги оставяте да плачат дълго, но няма проблем да ги оставите да поплачат малко.
Това, което не ви казват за привързаното родителство, е, че то иска много жертви и не е толкова лесно, колкото ни го представят.
НАЗАД
