X

На хората, които ми бяха най-близки... и с които вече не си говорим

от в 10:05 на 22.11.2016 в Всичко за теб


На хората, които ми бяха най-близки... и с които вече не си говорим

На хората, които ми бяха най-близки... и с които вече не си говорим Снимка: Airbnb.de

Вярвам, че животът е като телевизионен сериал – със свое начало, среда и край. От първия до последния епизод той ни принадлежи – на нас и на никой друг. Ние сме неговите режисьори и сценаристи. И разбира се, ние избираме кои да са главните действащи лица в него. Врагове, приятели, партньори... Ние избираме на кого да поверим съответната роля и за колко дълго.

Когато дадем на някого ролята на най-добрия ни приятел, това е, защото смятаме, че няма по-подходящ човек за нея. Това ще е човекът, който ще изслушва обърканите ни истории, ще толерира странните ни залитания, ще си говори с нас за живота, ще ни вдига, когато сме паднали в ниското. Това ще е човекът, който ще ни приема изцяло такива, каквито сме.

Но... тези приятелства невинаги траят вечно.

Какво се случва, когато друга, конкурентна компания, предложи по-добра сделка на твоя актьор? Или когато той бъде преместен да живее на другия край на света? Или още по-лошо: когато е там, но само като физически присъствие?

Не всеки, когото сме допуснали толкова навътре в сърцето си, ще го запази цяло. Това е горчивата и трудна за преглъщане истина.

Спомням си как преди години можехме да си говорим с часове за какво ли не... Да сме смеем, да се ядосваме, да се надъхваме, да се успокояваме... Да се разбираме. В онези мигове, в онези безценни мигове, аз знаех, че можех да разчитам на теб и ти знаеше, че можеше да разчиташ на мен.

Но лека-полека всичко това се промени. Защо се случи така? Дали е заради това, че отиде да работиш в друг град? Или заради това, че срещна нови хора? Или може би защото половинката ти не ме одобряваше? Или може би защото е онази нощ, в която наистина имахме един от друг, ти беше там за мен и аз не бях аз за теб.

Каквато и да причината, ти самичък слезе от пиедестала, на който стоеше. Сега търся оловен войник, за да го сложа на твоето място. До твоето място.

И сега, когато всички тези хора идват в живота ми, за да заемат мястото ти, аз искам да ти кажа – никой не може да заеме мястото ти. И затова се питам: нужно ли е да свърши така? Може би животът ти е твърде напрегнат, може би има нещо друго, може би просто приотитетите ти вече са различни. Може да е всичко това и още много неща. Но въпреки тях, искам само да ти кажа:

Това, че вече не се чуваме, не значи, че не си в сърцето си. Не значи, че няма да съм там за теб, ако ти имаше нужда от мен. Искам да знаеш и друго: винаги, когато имаш нужда от нещо, от каквото и да било, когато и да било, аз съм насреща. И винаги ще очаквам отново да появиш в сценария на моя живот.

Защото никой, колкото и да е добър, не може да изиграе твоята роля по-добре от теб.


Автор: Н.Доминго 



Теми   истински приятели | приятели | приятелство

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.