X

На приятелката от детството ми, която изгубих някъде по пътя си

от в 10:35 на 03.11.2016 в Всичко за теб | Историите на една дама


На приятелката от детството ми, която изгубих някъде по пътя си

На приятелката от детството ми, която изгубих някъде по пътя си Снимка: hercampus.com

Здравей, скъпа моя!

Здравей, свидна моя!

Не сме се срещали от безкрайно много време. Как си? Къде си? Щастлива ли си?
Помниш ли как като малки мечтаехме за живота си в бъдеще? Помниш ли как се влюбвахме, как страдахме? Как плачехме, как се смеехме? Помниш ли как бяхме заедно? Непрекъснато. Навсякъде. Завинаги...

Или пона така си мислехме. Така си обещавахме. Че ще сме заедно завинаги. Че никой и нищо няма да ни раздели. Нито новите приятели, нито новите мъже, нито децата ни, работата, грижите...

Но нещо ни раздели. Някой ни раздели. Животът ни раздели. Или го направихме ние самите?

Забравихме обещанията си. Забравихме клетвите си. Забравихме това, което ни свързваше. А ни свързваше най-хубавото, най-истинското, най-ценното. Свързваше ни истинското приятелство. Свързваше ни приемането на другата такава, каквато е. Обичта към нея такава, каквато е. Готовността да й помогнеш в каквото и да е. Когато и да е.

Животът ни тръгна в различни посоки. И заедно с него тръгнахме и ние. Променихме се. Промени се средата ни, промениха се мечтите ни. Промениха се разбиранията ни. И решихме, всяка за себе си, че вече нямаме нужда една от друга. Че имаме нови хора в живота си, които виждаха нашето ново Аз. Хора, които си мислехме, че ще ни усещат по-добре, че ще ни разбират по-добре. Хора, с които виждахме бъдещето си.

И забравихме, че не можеш да имаш бъдеще, ако изтриеш миналото си. Забравихме, че сме станали това, което сме, благодарение на това, което сме били. На хората, с които сме били. Забравихме, че нашето ново Аз нямаше е точно това ново Аз, ако не беше нашето старо Аз, което беше плакало, страдало, мечтало, смяло се със старото Аз на другата от нас.

Забравихме, че, за да се извиси високо, дървото има нужда от здрави корени. Здравите корени на връзката с твоето начало. Здравите корени на връзката с твоята най-добра приятелка. Здравите корени на връзката с теб самата.

Затова днес протягам ръка към теб, скъпа моя, свидна моя!
Протягам ръка към теб и те моля да ми подадеш и ти своята. Моля те да направим така, че времето да се върне назад. Моля те да направим така, че разстоянието между нас да изчезне...

Не можем, ще кажеш? Времето не може да обърне своя ход. И разстоянията не се заличават с магическа пръчка. Права си. Така е. Но ако не можем да върнем това, което сме изгубили, нека спасим това, което още не сме. Ако не можем да върнем вчерашния ден, нека уловим днешния. И утрешния. Ако не можем да премахнем разстоянието помежду си, нека тръгнем една към друга и да се срещнем по средата. Нека си спомним за това, което още е в нас. Това, което винаги ще бъде в нас. Нека си спомним за него и нека го оценим. Така, както го ценяхме преди. Когато бяхме по-невинни и по-себе си.

Аз тръгвам към теб. Ще тръгнеш ли и ти към мен?

 

 



Теми   най-добра приятелка | приятелки | приятелство

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.