“Когато бях 5-годишен, майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище и ме попитаха какъв искам да стана като порасна, написах “щастлив”. Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че не разбират живота.”, Джон Ленън
Честит празник на всички малчугани!
На онези малки звездици, които намират смисъла в малките неща.
Като светулка. Искра. Нежност. Смисъл. Щастие. Радост. Безкрайна забава. Мъдрост. Копнеж. Бъдеще. Крехкост. Сила.
На онези същества, които се появяват в живота ни, за да внесат свежест. За да ни покажат къде бъркаме. Да ни успокоят, да ни укротят. Да ни припомнят, че животът е една игра, а в лутане нагоре и надолу сме забравили смисъла му. Появяват се със своите малки коремчета, приличащи на облак, за да погалят болните ни места и да излекуват раните ни. Появяват се, за да ни предизвикат да бъдем по-добри от себе си, защото искаме да станем по-добри за тях. Искаме да виждаме възхищението в малките им блестящи очи. Искаме да виждаме обичта им.
Докосват ни с крилата си и ние политаме заедно с тях. В свят на балони, детски смях, радостен вик. Сглобяваме хвърчила, скачаме в локви, изрисуваме стените, драскаме колената си, тичаме, плуваме, събираме камъни, строим пясъчни замъци. Учат ни на малкото и незабележимото, което сме забравили да виждаме. Учат ни да бъдем първични, да бъдем будни, щури, неспирни.
Появяват се, за да ни покажат небето, слънцето, дъгата. Бодличките, борчетата. Калинките. Хващат ни за ръка и за миг забравяме, че светът се върти. Притихваме. Правим пътечка в оросената трева, заобикаляме мравките, за да не ги нараним. Слушаме песента на щурците.
Миришат на любов. Те са любов. Правят света ни красив. Замечтан. Лъкатушещ. Предизвикват ни да гоним пеперуди, да търсим детелини, да събираме глухарчета. Гъделичкат сърцето ни фино. Едва забележимо, но щедро. Дават ни всичко, което имат, а то е много повече от това, което ние можем да им дадем.
Слушайте ги. Слушам ги. Само те знаят отговорите на всичките ни въпроси.
НАЗАД
