Спомням си баба и дядо. Имаха над петдесет годишен брак. Караха се, разбира се. Все се ръчкаха за нещо. Тя за неговите цигари, той за нейните пътешествия... Баба обожаваше да пътува. Беше деен и общителен човек и въпреки напредналата си възраст, организираше екскурзии за пенсионерите от малкото ни градче.
Един ден тя се разболя и влезе в болница в съседния град. Дядо ми беше на 73 години с отрязани пръсти на единия крак. Болеше го, когато ходеше и затова почти не излизаше от вкъщи. Но тогава всеки ден обличаше новите дрехи, слагаше сламената шапка, взимаше бастунчето и куцукайки хващеше автобуса до там. Всеки ден й носеше храната, която беше сготвил за нея, за да не й се налага да яде от болничната.
Когато тя почина, той беше непрежалим. Няколко месеца не спря да плаче.
Този голям, все още силен мъж, хлипаше и плачеше като дете. Мъката му беше огромна. Все повтаряше, че не са се били разбрали така. Трябвало той да си отиде пръв. Няколко години след това почина.
Понякога забравяме, че любовта не е само чувство, тя е и действие.
Автор: Юлиана Никифорова
Виж още:
▶ Не се отказвай, когато любовта те подлага на изпитание
▶ Хубаво е да се прибираш, когато знаеш, че те чакат някъде...
▶ По-добре остани сама, докато не срещнеш мъж като този
НАЗАД
