Прекрасни и невероятни истории се случват всеки ден около нас, само трябва да отворим очите и сърцето си за тях, защото добрината наистина е навсякъде.
Днес сме подбрали 13 съвсем истински истории, които няма как да не те трогнат.
Добрина
- Преди години, когато бях тийнейджърка, семейството ми нямаше много пари. Затова нашата възрастна съседка често ми даваше дрехи и бижута, които е носела, докато е била млада. Вещите, които ми даваше, винаги бяха в безупречно състояние, но изглеждаха старомодни. След време обаче започнах да забелязвам, че и другите момичета носеха подобни дрехи и аксесоари. Тогава осъзнах, че съседката ни е купувала нови дрехи и се е преструвала, че са стари, за да не нарани гордостта ми и защото вярваше, че е важно да се чувстваш красива, докато си още млада.
- Някога имах един възрастен съсед, който живееше сам. Често го виждах да храни бездомните кучета и котки, хранеше дори гълъбите. Един ден се прибирах с 5-годишния си син и съседът се провикна към мен: „Ей, госпожо! Вижте, точно като Снежанка съм!“ Когато го погледнах, веднага разбрах какво има предвид – в мига, в който излизаше от дома си, всички животни наблизо се скупчваха около него, защото го обичаха.
Любов
- Преди много години се редях на опашката в магазина заедно с 3-годишната си дъщеря. Беше зима и затова я бях облякла с топлото ѝ палтенце, шапка и ботушки. Бузките ѝ бяха поруменели от студа. Тогава зад себе си чух гласа на малко момченце, което едва ли имаше повече от 5 годинки: „Мамо, виж колко е красива! Един ден ще станем приятели!“ Аз се обърнах и се усмихнах на майка му. Двете станахме приятелки, а децата ни често играеха заедно. После пораснаха... и сега ще се женят.
Очарователен провал
- Веднъж, когато отидох да взема децата си от училище, попаднах в огромна тълпа от деца. А аз съм толкова дребна, че един мъж ме обърка за дъщеря си и ми подаде ръка, за да тръгваме към къщи...
- Не съм много висока (само 156 см), а приятелят ми е почти два метра. Един ден се разхождах с него покрай университета. Тогава минахме покрай група мои колеги и аз се спънах. Докато падах, един милион стотинки се изсипаха от джобовете ми. Те полетяха навсякъде, а моят приятел, вместо да ми помогне, ме направи за още по-голям смях, обявявайки: „Винаги съм знаел, че си леприкон!“
- Чували ли сте онази градска легенда, в която се казва, че ако сложите електрическа крушка в устата си, след това не можете да я извадите, без да я счупите? Е, ето ме и мен, с крушка в устата, на път за болницата. Винаги съм си мислела, че само най-глупавите хора свършват така. А ето че 33-годишна жена с две деца, магистърска степен, успешна кариера като юрист и безупречна репутация може да направи същата глупост. Челюстта ми е изтръпнала, очите ми са насълзени от смях и болка. Съпругът ми хълца от твърде много смях. И всичко това, защото казах, че никога през живота си не съм правила нищо откачено. Тогава някой ми подаде крушка и аз си казах „Защо пък не?“
- Прибирах се от работа, уморена и ядосана, когато започна да вали. Изсипа се същински порой, дрехите ми подгизнаха, роклята ми стана почти прозрачна, гримът ми се разтече. Тогава улових погледите на няколко минувачи и се ядосах още повече – какво зяпат, не са ли виждали човек, намокрен от дъжда? Когато се прибрах, осъзнах, че през цялото време под мишница съм стискала чадър...
Семейство
- Собственикът на фитнеса, в който ходя, е просто изумен от моите постижения. И не може да си обясни как успявам да ходя 6 пъти седмично. Треньорите ми се чудят защо правя коренно различни тренировки в два последователни дни... Просто аз и моят брат близнак ходим по три пъти седмично на фитнес и използваме една и съща членска карта...
- Наскоро ми хрумна една страхотна семейна традиция – 5 минути любов. Само трябва да кажа „Време е за пет минути любов“ и синът ми и съпругът ми зарязват каквото правят и идват да ме прегърнат. Обикновено взимат и котката за още по-голяма семейна прегръдка.
- Обичам да пея под душа, но го правя само когато няма никой вкъщи, защото пеенето ми звучи като отчаяните вопли на куче с възпалено гърло. Един ден обаче излизам от банята и виждам родителите и сестра ми да седят на столове в коридора. Тогава започнаха да ме аплодират, а баща ми дори беше изтичал да ми купи изкуствено цвете, което да ми поднесе на края на „концерта“.
- Наложи се малката ни дъщеря да мине през тежка операция, при която ампутираха единия ѝ крак. Аз и съпругът ми се стараем да не го приемаме като твърде голям проблем и дори се шегуваме с това понякога, надявайки се дъщеря ни да расте щастлива и без комплекси. Веднъж, когато бяхме на море, съпругът ми я изнесе от водата, крещейки, че акула е отхапала крака ѝ. Дъщеря ни се заливаше от смях. Друг път, когато нейни съученици я попитаха какво е станало, тя им каза, че е била на война и е стъпила върху мина. Радвам се, че дъщеря ми расте с чувство за хумор, защото с него е по-лесно да се изправиш пред трудностите в живота.
Детство
- Когато бях дете, семейството ми беше много бедно. Тъй като родителите ми нямаха пари, не можехме да си позволим да ходя на фризьор, затова задачата да ме подстригва се падаше на баща ми. Тогава страшно се срамувах от този факт, но сега осъзнавам, че не е трябвало. Все пак колко дъщери могат да се похвалят с това, че баща им може да шие, да подстригва, да гримира и в същото време да знае как да готви, да оправи спукана тръба и да ремонтира всеки развален уред у дома. Много се гордея с него.
- Когато бях на пет, а брат ми на осем, родителите ни бяха принудени да ни оставят сами вкъщи, докато са на работа. Не ни даваха никакви пари, а вкъщи нямаше бонбони или шоколад. Въпреки това ние си бяхме деца и копнеехме за нещо сладичко. Затова един път брат ми взе готварската книга на майка ми, откри най-простата рецепта за десерт и отидохме при всичките ни съседи, за да ги помолим за продуктите. След това опекохме сладкиша съвсем сами! И разбира се го споделихме с всичките си съседи.
НАЗАД
