Има рецепти, които записваме в тетрадка и после забравяме. Има и такива, към които се връщаме всяка година, още щом по пазарите се появят хубавите есенни зеленчуци.
Тази туршия е точно от вторите.
Приготвям я вече повече от 10 години и през това време съм опитвала какви ли не варианти. Слагала съм повече оцет, после по-малко, променяла съм количеството на солта, добавяла съм различни подправки... Накрая обаче отново се връщам към тази рецепта.
Защото така я обичаме у дома.
Хрупкава, ароматна, с приятна киселина и онзи вкус, който те кара да си вземеш още едно парченце, дори след като си казал, че вече си се заситил.
А най-хубавото е, че не е нужно да чакаме специален повод, за да отворим буркан. Понякога една проста вечеря с топъл хляб, малко сирене и тази туршия е напълно достатъчна.
Какво ми е необходимо
За няколко буркана използвам:
1 кг зелени и червени чушки
1 кг карфиол
500 г моркови
500 г зелени домати
1 глава целина
няколко стръка целина с листата
чесън на вкус
черен пипер на зърна
дафинов лист
За маринатата:
1 л вода
500 мл оцет
2 с.л. сол
2 с.л. захар
100 мл олио
Количествата могат спокойно да се променят според това колко зеленчуци имате. При туршията никога не съм била човек, който мери всяко парченце до грам. Важното е зеленчуците да са пресни и добре подбрани.
Ето къде според мен е тайната
Не претупвам подготовката.
Карфиолът разделям на малки розички, морковите нарязвам на кръгчета, чушките – на по-едри парчета, а зелените домати оставям на половинки или четвъртинки според размера им.
След това идва моментът, който не бива да се пропуска – зеленчуците трябва да са много добре измити и подсушени.
Колкото и да бързаме, влагата по тях не е добър приятел на зимнината.
В бурканите първо слагам малко чесън, няколко зърна черен пипер и листо целина. После започвам да редя зеленчуците, като не ги натъпквам прекалено силно.
И тук има още един малък номер, който научих с годините – оставям зеленчуците сравнително стегнати, но не ги притискам с всички сили. Така маринатата достига навсякъде и зеленчуците запазват приятната си хрупкавост.
Маринатата прави разликата
В тенджера слагам водата, оцета, солта, захарта и олиото.
Загрявам сместа, докато солта и захарта се разтворят добре.
Не търся прекалено сладка или прекалено кисела туршия. За мен най-вкусна е онази, при която киселината се усеща, но не „удря“ в небцето, а солта само подчертава вкуса на зеленчуците.
Горещата марината се излива внимателно в подготвените буркани, докато зеленчуците бъдат добре покрити.
Затварям с капачки и оставям бурканите да изстинат.
После идва най-трудната част.
Чакането.
Не я отварям веднага
Това е грешка, която съм правила в началото.
Първият буркан винаги ме изкушава да го отворя прекалено рано. Само че туршията има нужда от време. Ароматите трябва да се смесят, зеленчуците да поемат от маринатата и вкусът постепенно да стане такъв, какъвто го помним от детството.
Затова бурканите отиват на хладно и тъмно място в килера.
И когато след време отворя първия...
Точно тогава разбирам защо всяка есен си заслужава цялото суетене около тях.
Чува се онова леко „пук“ на капачката, усеща се ароматът на оцет, целина и чесън, а зеленчуците все още са стегнати и хрупкави.
Това е вкусът на зимата у дома.
Защо я правя всяка година?
Вероятно защото в тази туршия има нещо повече от зеленчуци в буркан.
Има онова усещане, че си приготвил нещо със собствените си ръце и си го прибрал за студените месеци. Че през зимата ще отвориш буркан и ще си спомниш за есента – за миризмата на чушки, за пълните торби от пазара и за онези дни, в които кухнята изглежда като малка работилница за зимнина.
И може би затова, въпреки че днес има готови туршии на всяка крачка, аз продължавам да си я правя сама.
Повече от 10 години.
Същата рецепта, същото нетърпение и почти винаги един и същ проблем – уж приготвям достатъчно буркани за цялата зима, а някак си никога не стигат до пролетта.
Ако обичате домашната туршия, тази определено си заслужава да я запишете. И не се чудете, ако първите буркани изчезнат много по-бързо, отколкото сте очаквали.
НАЗАД
