X

Наталия Кобилкина: Какво се крие зад липсата на време

от в 09:00 на 18.05.2015 в Всичко за теб | Любов


Наталия Кобилкина: Какво се крие зад липсата на време

Наталия Кобилкина: Какво се крие зад липсата на време

„Нямам време” – това е обичайната реплика, с която хората извиняват неумението си да почиват. Като казвам „извиняват” имам предвид, че на земята няма нито един човек, който да е в тотална невъзможност да отдели поне няколко часа в седмицата за себе си. Здравословното е това да бъде поне един ден на седмица, а след дълги периоди на усилена работа, е редно да има няколко дни, отделени на пътуване или релакс, така както всеки го разбира.

От синдрома на вечната заетост страдат хора, които, от една страна, се страхуват да пуснат контрола, а от друга – от това да погледнат навътре към себе си, защото знаят, че там ги чакат множество конфликти и неразрешени драми. Те са изтласкани в килера на несъзнаваното. Проблемът е, че точно както неразчистеният от старите дрехи гардероб и килерът се препълва и в един прекрасен момент съдържанието му започва да се изсипва навън под формата на телесни и психически симптоми (болести) или на повтарянето на една и съща ситуация отново и отново. Тя разбира се може да има различни лица и участници и това затруднява възможността да бъде разпозната като еднаква.

За да илюстрирам ще ви дам примера с жена, която има различни връзки с тотално различни като външен вид, статус и темперамент мъже. Всички те приключват след период от 2-3 години по съвсем различни причини – единият партньор работи в Китай и разстоянието убива връзката, другият, така и не напуска жена си, въпреки обещанията и клетвите, третият, е твърде млад и не е готов за брак и семейство и т.н. Общото е, че всички мъже „отговарят” на страха от обвързване, който носи жената. На повърхността тя иска да има семейство. Вътре в себе си обаче тя пази травмата от бурните отношения на родителите си и убеждението, че като живеят заедно дълго време, хората неизбежно започват да се нараняват един друг.

Преди да сте направили извода, че вашият психологически килер си е подреден, да уточня, че там, освен травмите от детството, се крият и всички наши неизказани и нереализирани желания, страхове, агресивни импулси. Нашият ум ги набутва в килера със замах, като дава разумни обяснения защо статуквото трябва да остане. Например: „Имаш си грижовен мъж, дом, дете, не разбирам какво още искаш. Какво си започнала да въздишаш по новия колега – какво като е толкова внимателен и все ти прави комплименти? Да не мислиш, че ако му беше жена, щеше да се държи така добре с теб?”

Какво можем да направим в тази ситуация и какви са начините да изпразваме килера на нашето несъзнавано?

- Да изказваме желанията си без страх и без да чувстваме вина за тях .

- Да реализираме желанията си по буквалния или по подобен начин.

Ако обобщим тези две точки и ги отнесем към примера с жената, тя има две възможности. Едната е да откликне на вниманието на колегата и да си даде правото да реализира фантазиите си с него. Другата – да говори със съпруга си и да му каже за нуждата си да получава внимание и комплименти. Ако връзката е здрава и двамата партньори държат на нея, могат да измислят заедно как да реализират желанието по подобен начин. Може би ще си определят вечер от седмицата, в която ще излизат на вечеря само двамата, както когато са били гаджета. Ще намерят време, в което да споделят един с друг и да си говорят повече. Или пък жената ще каже на мъжа си, че има нужда от неговото одобрение и ще промени начина, по който ходи облечена вкъщи. Така той ще я вижда в делничната и светлина и ще има шанс да й прави комплименти. Съгласете се, че на колегата му е много по-лесно да я обсипва с добри думи като я вижда със секси дрехи, грим и прическа и че образът с несресана коса и размъкната пижама изглежда доста различно.

- Да казваме „не” без страх

Това означава да си позволяваме да изказваме себе си- да споделим различно мнение, да отказваме на хора, които имат прекалено високи изисквания или големи претенции към нас.

-  Да изказваме страховете си, да признаваме провалите и слабите си страни.

Ако спрем да се правим на супер хора и да смятаме, че сме длъжни да сме перфектни във всичко и по всяко време, напрежението значително ще намалее, както и съдържанието на килера.

За да се развиваме и да вървим напред, е нужно да се познаваме. Психологическият ни килер е част от нас. Време е за пролетно почистване. Желая ви успех!

С обич,

наталия

 

 



Теми   време | връзки | желания | травми

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.