Когато обичаш, даваш себе си.
Даваш себе си, без да си водиш отчет. Не си водиш сметка какво даваш и какво трябва да получиш в замяна.
Когато обичаш, даваш себе си. И го правиш без задни подбуди. И без очакване.
Даваш себе си, защото обичаш. И защото знаеш какво е да се чувстваш самотен. Какво е да си неразбран. Знаеш какво е да говориш, а да не те чуват. Да си там, а да не те виждат.
Даваш себе си, защото знаеш какво носиш в душата си. И искаш да го споделиш. С другия. С този, когото обичаш. С когото дишаш. С когото живееш. Без да мислиш какво мисли светът за споделянето. За раздаването. За отдаването.
Но когато започнат да те приемат за даденост. Когато спрат да оценяват твоята откритост. Когато спрат да те забелязват...
Ти ще погледнеш другия. А после ще погледнеш себе си.
И няма да се промениш. Няма да затвориш сърцето си.
Просто ще си го вземеш и ще го дадеш на някой друг.
Защото когато даваш себе си, даваш всичко.
И когато си тръгнеш, си тръгваш завинаги.
Автор: Робърт Хил
НАЗАД
