Мислех, че лесно мога да преодолея някого. Все пак така са ми казвали. И изведнъж ти се появи в живота ми. Донесе вълнение и приключения, но и го преобърна. Влюбих се в теб. Държах се като дете. Знаех, че имаш минуси, но аз исках да ти помогна да ги преодолееш.
Появи се и очаквах, че ти също ще ми помогнеш да преодолея демоните си. Беше неизбежно да не те харесам. Казват, че любовта е сляпа и са прави. Толкова се привързах към теб. Дадох ти своето сърце и душа. Бях готова на всичко за теб.
Ти беше добър с мен, но в един момент спря. Оплете ме в лъжите си, а аз не исках да си тръгна и да те оставя с демоните ти. Знаех, че ми влияеш зле, но исках да остана. Ти бе с мен, макар и да обичаше друга, а аз не можех да обикна друг.
Опитах се да те пусна, но част от мен знаеше, че не може да отреже тази връзка. Ядосвам се, че не видях знаците по-рано. Ядосвам се, че се влюбих толкова бързо и без да се замисля. Ако трябва да съм честна, не виня теб. Аз имам вина. Оставих те да си играеш с мен и да използваш всичко срещу мен. Игра си със сърцето ми, докато нямаше с какво повече да те забавлявам.
Опитах се да те забравя, но как да изтрия толкова много спомени? Усмивките, късните разговори... Предполагам, че такива неща не се забравят, а просто продължаваш напред.
Искам да се извиня. Искам да се извиня, че не успях да те поправя, но това не бе моя отговорност. Съжалявам, че не можех да преборя демоните ти, но това така и не бе моята битка. Трябваше да обичам себе си и ще го направя. Съжалявам, че трябва да продължа, но не се разкайвам. Така и не бях достатъчна за теб, а ти не ми и позволи.
Животът ми беше сив преди да се появиш, но ти го пребоядиса.
Най-накрая реших да продължа напред. Надявам се един ден да превъзмогнеш и ти това, което те наранява.
НАЗАД
