Не съм добра в сбогуванията.
Ако имах избор, нямаше да го правя.
В идеалния свят бих се събудила, а денят ще е прекрасен. Ти няма да си там. Снимките ни няма да съществуват, както и спомените. Усмивката ти няма да ме преследва в сънищата ми. Ще имам бегъл спомен, че нещо хубаво ми се е случило, но не и спомен за разочарованието.
Това със сигурност би ми спестило време. Няма да поглеждам назад и да се чудя какво би било. В онзи свят няма да се будя с болката за изгубената връзка.
Няма да е нужно да те виждам в социалните мрежи. Няма да знам какъв е живота ти сега и дали имаш нова връзка.
Дадох ти толкова много шансове и се надявах, че няма да ме приемаш за даденост, но ти не осъзна грешките си. Изгубих толкова много време и усилия, за да ти дам любовта си. Ти така не ми даде дори уважение.
Но знам, че всичко ще се нареди.
Поглеждайки назад, осъзнавам, че съм извървяла дълъг път. В миналото бях заслепена от страха да съм сама и трудно събрах кураж да си тръгна от теб. Опитах се да спася любов, която вече не съществуваше. Примирявах се с по-малко, отколкото заслужавам, защото имах надежда, че връзката ни ще се заздрави.
Толкова се радвам, че си тръгнах.
Това ме накара да порасна. Научих се да бъда сама и да се наслаждавам на живота повече, отколкото предполагах, че е възможно. Ти не съсипа значението на любовта. За мен тя е специална, а сега я давам на себе си.
Осъзнах, че трябва да преследвам забравените си мечти. Светът ми стана по-щастлив, мирен и слънчев. Сега знам, че нашата връзка бе токсична. Знам, че и не бива да пренебрегвам стандартите си в бъдеще.
Не съжалявам, че си тръгнах. Само ми се иска да го бях направила по-рано.
НАЗАД
