Не оставай необързана, надявайки се на перфектния - прави грешки в любовта
"Остани неомъжена, докато не намериш мъж, който ____." "Остани необвързан, докато не намериш жена като ____." „Изчакай връзка, която ____.“ „Не се примирявай, освен ако ____.“ „Бъди сама докато ____.“ Това е изтощително.
Даваме си толкова много правила, толкова граници. Казваме си да изчакаме, да издържим, никога да не се примиряваме, да продължаваме да търсим, докато не намерим човека, който усещаме като правилен, който има смисъл, който е точно това, което търсим.
Но понякога мисля, че сме разбрали всичко погрешно.
Толкова сме решени да намерим „правилния“, „перфектния“, този, който имаме в главите си, че да се приближим до някой друг е загуба на време. Твърдо вярваме, че се примиряваме за по-малко, освен ако човекът, когото сме избрали да допуснем до себе си, не е абсолютно всичко, което искаме.
Но любовта не работи така, нали?
Има чудесна предпоставка зад идеята да чакаме подходящия човек да дойде или „да останеш сама, докато не намериш правилния“, но не е ли тази перспектива също ограничаваща?
Защото как, по дяволите, ще разбереш кой е „правилен“ за теб, освен ако не влизаш в отношения, които не работят? Ако не се влюбваш в хора, които са несъвършени? Докато не направиш някои грешки?
Как ще разбереш, че си намерила „истинската любов“, докато не я загубиш по пътя? Как ще разбереш, че си срещнала своя човек завинаги, докато не се срещнеш с няколко „луди“? Докато не преминеш през ада с някого, застанал до теб? Докато не избереш да приемеш несъвършенствата на някой друг? Докато не се научиш и растеш заедно с друг човек, дори връзката да се срине и изгори?
Любовта не е линейна. Няма прав път, който да следва и води до евентуално, съвършено щастие. Има неравности и счупени сърца, неуспешни връзки и моменти на поражение. Има моменти, в които се влюбваш в грешните хора, има моменти, в които нараняваш нараниш най-близкия до теб.
Любовта не е перфектна. И време е да спрем да очакваме да бъде такава.
Има какво да се каже за търсене на подходящия човек, за това, че знаеш кога да се установиш или си нещастна и намираш изход. Има какво да се каже за това, че не даваш цялото си сърце на някого, който не ти дава своето или да научиш това, което заслужаваш и не се страхуваш да отстояваш мнението си.
Има какво да се каже, за да пазиш сърцето си, когато си счупена и да не позволиш на случаен човек да влезе в него. Има какво да се каже за изчакване на правилния човек, за невлизане във връзка, докато не си 100% сигурна.
Но има какво да се каже и за грешките.
Няма нищо лошо в това да излизаш с хора, да влизаш в отношения, които невинаги имат смисъл, но те карат да чувстваш нещо. Няма нищо лошо в това да дадеш сърцето си на някого, който пали душата ти. Няма нищо лошо да вярваш в невъзможна любов.
Трябва да спрем да се ограничаваме, като мислим, че не можем да намерим „истинската сделка“, докато не сме с този перфектен, прекрасен, безупречен човек. Трябва да спрем да си казваме, че ще срещнем мъжа/жената, който прави, казва и постъпва по определен начин - защото колкото и прекрасно да е това, той/тя не съществува.
Вместо това трябва да търсим човека, който невинаги казва или прави правилни неща, но кара сърцето ни да бие едновременно диво и спокойно. Вместо това трябва да търсим човека, който е готов да расте с нас, да се учи с нас, да се бори с нас, да се бори за нас.
Не става въпрос за намиране на перфектен човек, а за намиране на нещо истинско.
И не става въпрос за това да останеш необвързана, докато не се появи подходящият мъж. Става въпрос за излизане, влюбване, израстване и в крайна сметка среща с този мъж някъде по пътя.
Става дума за правене на грешки.
Така че не се сдържай. Не си казвай, че трябва да си сама, ако не си в отношения с „правилния“. Не си казвай, че някъде съществува този безупречен човек, защото го няма и ти не си един от тях. (За щастие, нали?)
Не си давай правила, указания и инструкции как да се чувстваш.
Просто обичай. Просто се довери. Просто се влюбвай в хора и преживявания, спомени и смях и не пропилявай живота си, желаейки да имаш нещо или някой друг.
Не прекарвай толкова много време в анализиране на любовта, че да забравиш как да се грижиш за някого.
Да си необвързана е добре. Да се влюбиш в грешен човек е добре. Ако все още не си намерила твоята „любов завинаги“, е добре. Да правиш грешки е добре. Това е любов, няма ръководство за употреба. Просто остави връзките си да се изграждат, емоциите ти да се развихрят и сърцето ти да бие свободно.
„Правилният“, с недостатъци, несъвършен, прекрасен мъж, с когото трябва да бъдеш завинаги, един ден ще пресече пътя ти. А междувременно, нека малкото ти сърце да бъде безстрашно.
НАЗАД
