Начинът, по който виждаме другите, невинаги е истински.
Понякога търсим добро в другите, за да повярват и те в него. Понякога, ако даден човек много прилича на нас, ние се отдалечаваме от него, за да не гледаме себе си. Понякога бъркаме и в преценката за някои хора. Влюбваме се в идеятa за бъдещето и с кого се виждаме.
Начинът, по който виждаме останалите е субективен. Определен е от преживяванията ни с тях. Контекстът на нашите връзки обяснява много за начина на възприемането им от нас.
Важно е да запомним това. То е грубо, но е и освобождаващо.
Ако искаш някой да не е в живота ти, запомни само грешките. Ако искаш някой да е до теб винаги, приеми недостатъците му и запомни защо е важен за теб.
Мозъкът е механизъм, който работи с избори.
През целия живот филтрираме хората и игнорираме онова, което не ни харесва.
Важно е, за да си силна.
Важно е, защото не бива да си във връзка, която не ти дава нищо, която те изолира, която те кара да се мразиш.
Но се случва, защото избираме да виждаме хората само от едната страна.
Те се превръщат в онова, което ние искаме.
Понякога е нещо красиво.
Понякога е причината да си бъдем подкрепа, причината браковете да издържат толкова много, да не се предаваме.
Друг път е истински кошмар.
Начинът, по който виждаме другите, зависи от това как гледаме на тях, кои искаме да са.
Брад Мелтцър казва:
„Ние сме нормални. Ние сме скучни. Ние сме възхитителни. Ние сме срамежливи. Ние сме решителни. Ние всички сме герои. Ние сме безпомощни. Зависи от деня.“
И е прав, но знай, че всеки смята, че е намерил своята сродна душа много пъти преди това да се случи. Всеки превръща във враг онзи, който го е наранил. Всеки вижда най-доброто в тези, които обича, макар и да не са перфектни.
Начинът, по който можеш да разбереш дали някой е твоята сродна душа, или не, е когато го търсиш и имаш нужда от него.
Начинът, по който се разделяш с човека, който те е наранил, е да разбереш колко неосъзнати са били действията му и как нямаш вина за случилото се.
Начинът, по който истински обичаш някого, е да виждаш доброто, лошото и средата между двете.
Най-важен е начинът, по който продължаваш напред и как този образ може да се промени бързо.
Може да започнеш да виждаш хората по различен начин. Те не са идеални. Ще замениш съжалението с научен урок. Ще получиш свобода.
Никога не знаеш какъв е даден човек.
Има хиляди умове и визии, които можеш и да не срещнеш.
Интересно е, че и ти можеш да се промениш.
Трябва само да си дадеш възможността да погледнеш от друга гледна точка.
Позволи си да опознаеш околните, защото те не са само едно нещо, а много повече.
НАЗАД
