Около една фраза напоследък има много негативно внимание, а именно: „Нека момчетата бъдат момчета”.
Първоначалното ѝ намерение е да посочи по лек начин забавленията в шумните и буйни игри на малките момчета. Някои игри от този тип вероятно са повлияни от възпитанието им, а други са в тяхната природа. Не сме сигурни колко голямо значение има всяко влияние, нито пък мислим, че създателят на тази фраза е помислил за този компонент. Нямаме представа дори откога е тази фраза.
Тя обаче никога не е важала за момичетата и не сме чували: "Нека момичетата бъдат момичета". Вместо да се превърне в начин за ядосаните майки да се оплакват мило, че техният син отново е вмъкнал кал в къщата, това е начин да се извинят за поведение, което е далеч извън обикновената пакост. "Момчетата са си момчета" се превърна в начин да се оправдае злонамереното поведение. Да се сведе до минимум сериозността на наистина лошото поведение, просто защото момчето се е държало невъзпитано.
Така че нека бъде ясно: когато кажем "Нека децата бъдат деца", правим няколко умишлени избора. Така включваме всички деца, без значение дали са момчета или момичета. Също използваме тази фраза с доста тясна дефиниция. Това е по-малко от незначителна въздишка и повече от декларативно изявление. Оставете децата да бъдат деца.
Какво е детството всъщност? Време на радост и на безгрижно забавление, на наивност и лековерност, а за децата това са добродетели. Нека бъдем честни, никой не обича простосърдечните възрастни. Наивността вече не е сладка, когато изборът ти за живот има реални последствия за хората около теб. Но за най-младите хора наивността е знак, че светът не е успял да победи духа им.
Ако не звучим много оптимистично, това е така, защото вече изпитваме истинската тежест на това да си възрастен. Спомняме си, че когато бяхме деца си мислехме, че възрастните имат всички отговори, дори и на най-трудните въпроси за живота. Защо хората умират? Защо страдат и ги боли? Като възрастни сме осъзнали, че никой от нас няма отговорите на тези въпроси. Просто се намираме сред обстоятелства в живота, опитвайки се да оцелеем в този жесток свят. Да си възрастен понякога наистина е гадно.
Децата ни заслужават да имат щастливо и сладко детство. Искаме да им го дадем.
Като малка родителите ми ми позволяваха да чета Reader's Digest и вероятно не са мислели твърде много за новините, на които съм попадала. Не си спомням размириците в Лос Анджелис (била съм само четири по това време), но си спомням, че се обсъждаха няколко години по-късно по време на процеса за убийство на О. Дж. Симпсън. Бях на седем години, когато той беше оправдан. Още тогава усещах, че всички знаеха, че той е убил Никол Браун. Затова не разбрах защо празнуват след като се е „измъкнал”.
Поглеждайки назад разбирам, че детското ми разбиране за това събитие е било дълбоко ограничено и недостатъчно. Липсваха ми контекст, опит и перспектива. И Слава Богу. Носейки тази тежест сега, напълно разбирам всички фактори, влияещи на процеса срещу Симпсън и това е съкрушително. Необятността и сложността на всички тези проблеми се превръщат в обществена агония... а тя може да скрие слънцето.
И така: оставете децата да бъдат деца. Докато някои от тях могат да претърпят травма или загуба, която ги принуждава да пораснат твърде скоро, не при всички е така. И където можем, трябва да запазим целта на детството: да учим чрез игра, да започнем да изграждаме същността си в един свят без тежки последици. Да изпитваме радост, лишена от реалните проблеми на света на възрастните.
НАЗАД
