Прекрасно е децата да спортуват от рано, за да възприемат здравословния начин на живот и да се научат на дисциплина, но някои родители отиват много по-далеч в тренировките на децата си.
В нова документална поредица три двойки разказват как насърчават малките си деца да тренират всеки ден и да вдигат тежести, за да постигнат впечатляваща физика, неприсъща за повечето деца.
Едно от тези семейства е от Роанок, Вирджиния. Боби и Алиша са взели в свои ръце тренировките на двамата си синове – 11-годишният Бо и 8-годишният Кап, откакто момчетата са станали на 6 г. Боби, които също се занимава с бодибилдинг, е съставил техния интензивен фитнес план и се надява един ден да спечелят националното състезание по бодибилдинг.
Момчетата тренират както във фитнеса, така и у дома. Правят коремни преси, докато гледат телевизия, и се набират на вратата в хола.
„Миналата година Бо е направил общо 130 000 коремни преси и 52 000 лицеви опори”, хвали се гордият баща. „Кап е направил 39 000 коремни преси и 52 000 лицеви опори. Никога не съм виждал дете да постигне такива резултати за една година. Всъщност едва ли има дете, което е постигнало такава бройка изобщо, за цялото си детство.”
Жена му Алиша добавя: „В семейството ни има силен състезателен дух. Искаме децата ни да се справят добре във всичко, което правят.”
Програмата на децата включва ставане в 8 сутринта и серия от упражнения като набирания, вдигане на тежести и коремни преси. Боби и Алиша дори са записали синовете си на Националното състезание по натурален бодибилдинг. Там двете момчета са спечелили златни медали.
И двете момчета казват, че са много горди от победите си и обожават да тренират.
Тяхна конкуренция могат да са им други две деца със също толкова амбициозни родители – 11-годишният Итън и 8-годишната Санали. Двете деца се тренират от баща им Филип, който е бивш морски пехотинец, шампион по натурален бодибилдинг и победител в състезанието „Мистър Вселена”.
Филип иска децата му да вървят по неговите стъпки, за да са здрави и в отлична форма. „За децата си съм избрал военни тренировки, които съм научил в морската пехота”, обяснява той. „Децата ми харесват бодибилдинга, защото виждат как майка им и баща им също тренират. За нашето семейство е важно да сме здрави и във форма.”
Атлетичните деца често взимат участия в състезания. Малката Санали има десетки медали по гимнастика. И докато момиченцето обожава гимнастиката, брат ѝ не е толкова запален по тренировките и майка му казва, че често е „мързелив”, затова трябва да го насърчават повече.
„Понякога много ме боли от предния ден, а те ме карат да тренирам. Трудно е, но такъв е животът на бодибилдърите”, признава момченцето.
Друго дете, занимаващо се с бодибилдинг, е Гейдж Грегурич, на 11 г. Той печели състезания по вдигане на тежести, откакто е на 9 години.
„Мога да вдигна по-голяма тежест от което и да е 12-годишно дете в тази Вселена, както и във всяка друга”, разказва малкият с гордост. „Започнах да вдигам тежести, когато бях на 9 г. Баща ми ходеше на фитнес и аз също исках да пробвам.”
Баща му Брус казва, че не е от онези амбициозни родители, но е позволил на Гейдж да тренира само защото момчето много е искало. И въпреки че бащата не се интересува от състезания, майката много се радва на всички победи и иска синът ѝ да достигне нови върхове.
„Той е нашият малък звяр. Прави неща, които другите деца не искат и не могат дори и да искаха”, казва майката. „Хората, които не разбират от състезания по вдигане на тежести, често са много критични. Те си мислят, че децата не бива да вдигат големи тежести, но аз съм сигурна, че това, което синът ми прави, е безопасно.”
Оставаме на теб да прецениш дали подходът на тези родители е правилен.
НАЗАД
