X

Невинаги прекарваме живота си с любовта на живота си... И това е нормално

от в 09:10 на 22.07.2016 в Всичко за теб | Любов


Невинаги прекарваме живота си с любовта на живота си... И това е нормално

Невинаги прекарваме живота си с любовта на живота си... И това е нормално Снимка: www.nainen.com

Вярвам в Голямата любов.

Вярвам в нея, защото ми се случи. Онази, лудата, изпепеляващата, страстната. Любов, която взима всичко от теб. Целия теб. Онази любов, която ти се струва невъзможна да съществува. И все пак съществува.

Това е любовта, за която пишат в романите и разказват във филмите. Това е любовта, за която много хора мечтаят, но малко са тези, които имат шанса да изживеят. Това е любовта, която те учи на повече, отколкото си мислел, че си способен да научиш – за себе си, за другите, за живота. За самата любов.

Това е любовта на твоя живот. И тя се случва така:

Ако си късметлия, ще я срещнеш. Ще се докоснеш до нея, ще научиш уроците, които носи със себе си, ще й се отдадеш, изцяло, без задръжки, без спирачки, без резервни варианти. Ще усетиш как те променя. Ще усетиш как израстваш. Ще преживееш катарзис. Ще се преродиш.

Но има нещо, което приказките не ни казват – понякога, когато срещнем любовта на живота си, не успяваме да останем с нея до края на живота си. Не се омъжваме за нея. Не остаряваме заедно с нея. Не споделяме бъдещето си с нея.

Невинаги прекарваме живота си с любовта на живота си, защото в реалния живот любовта невинаги надмогва всичко. Има задачи, с чието решение тя не може да се справи. Пречки, които не може да преодолее. Мостове, които не може да пресече.

Невинаги прекарваме живота си с любовта на живота си, защото понякога само любовта не е достатъчна. Понякога имаме нужда и от други неща. От дом и уют. От съпруг, при когото да се прибираме, и деца, на които сутрин да приготвяме закуска. Понякога любовта на живота ти не иска да направи крачка напред, а ти си готова да направиш скок. Понякога просто не сте готови да продължите заедно. Защото не мечтаете заедно.

Но това не значи, че не сме срещнали любовта на живота си. Това не значи, че не си е струвало. Това не значи, че трябва да загърбим спомените, да ги променим, да ги изтриеем.

Вместо това трябва да сме благодарни, защото сме обичали. Защото сме живяли. Защото сме разбрали... Разбрали сме какво е две души да се докоснат. Защото има такива, които никога не успяват да го направят...

Автор: Хайди Прийб 



Теми   връзки | любов | сродна душа

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.