X

Защо не вярвам, че имаме една „Истинска любов”

от в 09:50 на 17.02.2016 в Всичко за теб | Любов


Защо не вярвам, че имаме една „Истинска любов”

Защо не вярвам, че имаме една „Истинска любов”

В следващите редове ви представяме затрогващата история на една жена, която не вярва, че сърцето ни може да се ограничи само с една „Истинска любов”.

Не можех да се сдържам повече... „Обичам те!” изкрещях твърде силно на приятеля ми, който седеше до мен на одеялото.

Приливът ми на внезапна самоувереност вероятно идваше от бутилката вино, която си поделихме онази вечер на плажа или от романтична обстановка – под звездното небе, слушайки шума на вълните, но това нямаше значение. Бях влюбена в този мъж от известно време и бях решила, че не мога да живея повече с тежестта на скритите чувства.

Стреснат, той се обърна с лице към мен. Отрязъкът от време, в който седеше усмихвайки се, ми се стори цяла вечност. Свих пръстите на краката си в пясъка, подготвяйки се за отговора му. Сърцето ми беше беззащитно и оголено, докато стоях там, неуверена, че той ще отвърне на любовта ми.

„Аз те обичам повече”, отвърна той най-накрая. Пеперуди затанцуваха във вените ми и вече знаех, че животът ми никога няма да е същият.

Оженихме се няколко години по-късно и аз бях сигурна, че съм открила единствената си истинска любов. Грешах.

~~~

Дишайки през кислородната маска, погледнах уморено към съпруга си, който здраво стискаше ръката ми. „Не мога да го направя!”, проплаках.

Ето ни, след 19 часа родилни мъки. Бях готова да се предам, бях се борила с цялата си сила, но губех битката. С крайчеца на окото си виждах медицинския екип, който се готвеше да извърши спешно цезарово сечение, защото това дълго, естествено раждане просто не се получаваше.

Съпругът ми се наведе към мен, целуна челото ми, шепнейки: „Толкова си силна. Много си близо, ще се справиш.”

Нуждаех се точно от тези думи, за да възвърна увереността си. След три напъвания дъщеря ми се роди и вече лежеше в прегръдките ми.

Изтощена, успокоена и преливаща от радост, погледнах в нейните малки сини очи. „Обичам те”, изрекох. Деветнадесетте часа болка бяха забравени и знаех, че животът ми никога няма да е същият.

~~~

„Виждате ли това тук?” Гинекологът ми сочеше към малко петънце на екрана. Съпругът ми, дъщеря ми и аз присвихме очи, накланяйки се към екрана, докато се опитвахме да разгадаем скритите знаци сред белите и черни форми. „Това тук е пенис. Момче е! Честито!”

Момче! Вълнение и страх преминаха през мен. Докато растях дори домашните ни любимци бяха женски. Не знаех нищо за малките момчета, особено пък за тяхното отглеждане.

Превъртаме шест месеца напред, след учудващо лесни четири часа раждане, и докторът държи в ръцете си нашия малък принц.

Аз и съпругът ми се спогледахме усмихнати. „Обичам го”, възкликнах. Всичките ми страхове и притеснения изчезнаха и знаех, че животът ми никога няма да е същият. Ето го и него – нашето малко, очарователно, сладко момче в целия му блясък – третата и последна истинска любов в живота ми.



Теми   деца | истинска любов | любов

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.