Съседният двор:
- Нина, защо си ми разкопала тук?
- Не съм аз. Той е. Ще си дойдеш ли за вечеря? – глас, който иска да изпълни всички съпружески задължения. Смирен.
- Ще си дойда бе! – градация. – Писнахте ми всички! Писнахте ми!
Моят двор:
Тишина.
Съседният двор:
- В колко часа?
- В колкото...
Моят двор:
Тишина.
Жълта пеперуда.
Съседният двор:
- Нищо няма да взимам. Писнахте ми всички бе!
Моят двор:
Тишина.
Облаче.
Крушата полюлява листа дружелюбно.
Съседният двор:
- Нина, не пипай там! Чуваш ли! Остави бе, не пипай! Престани, бе!
- Вечерята е готова. Идваш ли? – смирено.
Моят двор:
Тишина.
Аромат на дъжд.
Съседният двор:
Тишина.
Моят двор:
Тишина.
Спомените могат да умират.
Съседният двор:
- Митко, от месеци те моля да го направиш това. – бунт. – И идвай да вечеряме.
Моят двор:
Тишина.
И камъкът може да умре, ако никой не сяда върху него, за да го стопли.
Съседният двор:
- Няма да го оправя! И стига с тая вечеря, бе! Писна ми от теб!
Моят двор:
Тишина.
Черните дупки във вселената са образувани от невъзможности, които стръвно и лакомо поглъщат възможностите.
Шумолене в изсъхналите клони.
Съседният двор:
Мълчание.
Мъжът и жената.
Моят двор:
Съботите и неделите.
Черни дупки.
Съседният двор:
Червеният балон на непоносимост.
Навик.
Моят двор:
Любов, облечена като стар клошар с невъзможности.
Червено вино за прогонване на невъзможностите.
Съседният двор:
- Нина, казах ти да отидеш на доктор! Защо не отиде? Спри да хленчиш, че те боли! – най-високите октави.
- Няма да отида! Страх ме е!
Моят двор:
„Доктор ли?”
Съседният двор:
Игра на „Не се сърди човече”. Вариант „Такъв е животът”.
Моят двор:
Няма доктори за тези болезнени невъзможности.
Мъжът и жената:
Изгрев. Мирис на лятна поляна. Дъжд. Океан. Парче синьо небе. Битка. Пленено знаме. Примирие. Плаж. Голо тяло. Случайности. Сладострастен секс. А да! Децата! Да бе – децата! Дългът! Отговорността! Маневри. Стратегия. Приятели. Общество. Забравена ласка. Припламване. Отново бойни знамена.
Поход. Напред! Изтънели чувства.
Закърпване. Белези. Ветерани и бойни другари. Неизгаснали въглени в шепа.
Цялост. Залез. Оранжево-топъл. Музиката на спомените. Грижа и всеотдайност. За него.
За нея.
Самотно човешко същество:
Невъзможности.
Автор: Рада Маринова
Ако обичате да разказвате истории, имате вдъхновение и интересен непубликуван текст, който искате да споделите с повече читатели - станете автор в Dama.bg
НАЗАД
