Няма да се извинявам, че обичам да пия сама кафето си в някое приятно заведение - предпочитам просто да си мълча и да наблюдавам света, отколкото да споделям дните си с хора, които бълват непрекъснат поток от ненужна информация и клюки за хора, които бегло познавам или дори не познавам.
Наистина не ме интересува - бих се заинтригувала единствено, ако някой има нужда от помощ и аз по някакъв начин мога да му помогна. В останалите случаи ми е просто досадно да ме ангажират да слушам това, вместо да чувам смеха на някое дете или подрънкването на лъжичката, докато някой разбърква кафето си.
Няма да се извинявам, че предпочитам да ходя сама на екскурзии в чужди градове и да се губя по улиците им - най-усмихнати сме с непознатите - те не ни товарят с очаквания да се държим по определен начин, както и ние тях. В петте минути разговор винаги съм с щастливото си Аз, моето и на хората, защото сме освободени от веригите на познанството. А и най-добрите съвети съм получавала именно от непознати.
Няма да се извинявам, че допускам малко хора до себе си - какво да си говоря с някой недокоснат от поезията, който смята, че книгите са загуба на време и ме убеждава, че някакъв си писар, не можел да го трогне. Не смятам да губя своето с него. Нека върви по пътя си.
Сам и самотен са различни неща. Да си сам е избор. Понякога най-добрият.
Самотен можеш да си и в стая с 20 души, които не докосват нито една струна в душата ти. Тогава е страшно.
Няма да се извинявам, че не се отказвам. И че и в най-тежките моменти вярвам в щастливия изход на нещата.
Няма да се извинявам, че съм избрала да не съм начумерена и сърдита. Повече врати съм отворила с усмивката си, а не с гнева си.
НАЗАД
