Когато разберете, че ваша позната, приятелка или роднина е бременна, какъв е първият въпрос, който ви хрумва да ѝ зададете? „Момче или момиче?“, е най-вероятният въпрос. Е, според една майка това не би трябвало да ни вълнува.
Ето защо:
„Терминът ми е другата седмица, а все още не знам дали очаквам момче, или момиче. Аз и съпругът ми винаги сме обичали изненадата от това да не знаеш пола предварително. Това ще бъде третото ми раждане и съм много развълнувана да разбера пола заедно със съпруга ми.
За нас този момент е неописуем. Когато видиш детето си за първи път, вълните от емоции те заливат като цунами. В тези моменти виждам как съпругът ми прегръща за първи път новия член на нашето семейство и обявява дали сме станали родители на син, или на дъщеря. За мен и моя съпруг това специално изживяване включва чакането до последния момент, за да разберем пола. Въпреки че много родители не биха избрали изненадата, ние я предпочитаме.
В днешно време повечето хора не могат да стоят в неведение по този въпрос и като цяло не съм срещала много хора, които са решили да изчакат. Напълно ги разбирам. Те искат да планират, да купуват дрешки, да декорират детската стая. Девет месеца са много дълъг период на очакване и неведение. Повярвайте ми, знам какво е. С три бременности имам натрупани 27 месеца „незнание“, докато детето с неизвестен пол расте в утробата ми.
При всяка моя среща (много често с непознати) разпитът започва. И явно всеки въпрос, свързван с бременността ми, е позволен.
Първият въпрос обикновено е „Момче или момиче?“. Не „Как си?“. Не, няма време за такива глупости. Когато отговоря с „Не знам, аз и съпругът ми искаме да разберем в деня на раждането“, реакцията на събеседниците ми е горе-долу една и съща и трябва да ме наведе на мисълта, че нещо съм изперкала. Една жена дори направо ме нарече „луда“ и ми каза, че трябва да се радвам, че не е тя тази, която организира парти за бебето ми. И да, наистина се радвам, че не тя организира парти за бебето ми.
След като тези непознати ми поставят диагнозата „невменяема“, продължават да ме измъчват със своите предположения. Оглеждат ме хубаво и почват да гадаят. Днес една жена ми каза, че чакам момиче, защото коремът ми е кръгъл и широк. Преди това друга жена ми каза, че очаквам момче поради същите причини.
В магазина касиерката ми каза, че чакам момиче, защото когато съм с гръб, не можело да се разбере, че съм бременна. Аха... Благодаря за комплимента? Една майка в парка пък ми каза, че очаквам момче, защото бебето е разположено ниско. След като й казах, че по време на другите ми две бременности коремът ми е бил високо, а съм имала момчета, тя си държеше на своето.
Понякога ми задават и допълнителни въпроси, за да разберат пола на бебето. Съседката ми каза, че ако съм уморена, значи е момиче. Разбира се, че съм уморена, жено! В мен расте човек, а междувременно трябва да търча след две малки момчета.
Докато бях на басейн, една жена ме попита за състоянието на кожата ми по време на бременността ми, защото появата на акне показвала, че ще е момиче. Не знаех как да отговоря. Единственото, за което мислех, е как тази непозната ме оглежда критично и преценява дали кожата ми е в достатъчно добро състояние според нейните стандарти. Много благодаря! Накара ме да се почувствам страхотно. Сякаш не ми стигаше, че бях заобиколена от хора, повечето от които изглеждаха така, сякаш не бяха раждали, докато аз имам корем, подута съм и се чувствам като слон.
Защо хората толкова се интересуват? Та, аз дори не познавам повечето от тези любопитни души. Такива разговори може да са нещо нормално сред приятели, но нима е нормално момчето на бензиностанцията да ми задава такива въпроси? Дали мнението на хората за мен щеше да се промени, ако знаеха дали чакам момче, или момиче? Как щеше да продължи този разговор, в който дори не държа да участвам, ако знаеха пола на детето ми? А дори и да са направили правилно предположение, никога няма и да разберат, защото едва ли ще ги срещна отново.
Още по-странно и дръзко е поведението на онези, които когато разберат, че имам две момчета, ми пожелават да имам момиче, или дори – смятат, че бих дала мило и драго да имам момиче този път. Дали тези хора ще ме съжаляват, ако имам още едно момче? Нека изясня нещо – аз обичам синовете си и нищо не бих променила. Докато растях, аз бях една от три сестра, така че с радост посрещнах моите две момчета и изобщо не бях разочарована.
Разбирам, че някои хора се надяват на конкретен пол. Всеки си има своите причини, но не бих си вадила заключения за хора, които не познавам.
Единственият съвет, който мога да дам на хората, които твърдо са решили да заговорят непозната бременна жена е: не го правете. Ако пък много държите: помислете, преди да заговорите.“
Съгласни ли сте с Ашли Уилкинг?
НАЗАД
