Каза ми „Всеки, който е с теб, е истински късметлия“. Начинът, по който се вгледа дълбоко в очите ми, успя да ме убеди, че лъжата, която ми казваше, е истина.
И разбира се, аз ти повярвах. Дори ти повярвах прекалено бързо.
Но защо го направих, при положение, че в момента, в който разбра, че искам теб, осъзна, че в края на изречението си пропуснал 2 много важни думи. Забрави ги първия път. Забрави ги и втория път. Третия, също...
„Всеки, който е с теб, е истински късметлия… освен мен“.
Това беше изречението, което искаше да ми кажеш, нали? Цялото изречение.
Защо иначе очите ти си играят на котка и мишка с моите от момента, в който тези думи излязоха от устата ти? Защо иначе ще избягваш всеки разговор, в който ти припомня онзи късен неделен следобед, когато разговаряхме и аз започнах да се кикотя на твоя шега? Точно тогава ти замълча, пое си дълбоко въздух и това прословуто изречение излезе от устата ти. Само, че три седмици по-късно ти започна да се чувстваш неспокоен, защото вече не си спомняше или не искаше да си спомниш защо го каза. Защо иначе променяш темата всеки път, щом го спомена?
Защото, ако наистина си имал предвид първата част от изречението, но не и последната, щеше да ми го покажеш.
„Всеки, който е с теб, е истински късметлия… включително аз“.
Иска ми се да повярвам, че горното изречение е вярно. Наистина искам. Искам да мисля, че когато някой ми каже тези думи, значи той наистина ги мисли и това само по себе си е достатъчно, за да ми докаже, че съм изключително специална за него.
Но защо трябва да приема такава изтъркана фраза, дори ако един мъж добави „включително аз“ и наистина го мисли?
Истината е, че съм толкова уморена да бъда човека, който свързва стойността си с количеството благодарност или липсата на такава от околните. Особено на мъжете, които мислят, че могат да ми кажат „Всеки, който е с теб, е истински късметлия“ и някак си да довършат изречението само в тяхната глава.
Това ми се е случвало не един път в миналото.
Чувала съм тази фраза отново и отново от хора, които нямаха намерение да бъдат този мъж, но по някакъв начин успяваха да влязат в главата ми и да се превърнат в славен образ в съзнанието ми. Започвах да си мисля, че ме приемат по специален начин. Или че ми се възхищават. Или че наистина ме желаят.
Но ти го каза няколко пъти. Не един или два пъти, а цели три! Това със сигурност трябва да означава нещо, нали? Истината е едно огромно „не“.
Толкова ме боли, че като независима и интелигентна жена, привърженик на феминизма и равенството между половете, все още попадам в капана на мъжете, които знаят точно какво да ми кажат, за да се чувствам сигурна в чувствата им към мен. И въпреки това, дълбоко в себе си знам, че думите „Всеки, който е с теб, е истински късметлия“, са били многократно използвани от почти всеки мъж към много различни жени. И дори да не е, дори ако се окаже, че това е първият път, в който някое момче използва този трик, все пак знам, че той е просто средство, с което ще запази вниманието ми толкова дълго, колкото иска и докато иска.
И все пак вярвам на тези думи така, сякаш животът ми зависи от това. Сякаш убеждението ми, че наистина съм красива жена, която ще обича и цени партньора си, зависи от човек, който току-що съм срещнала и ми е казал това вълшебно изречение, потвърждавайки, че наистина ще има късмет да ме има в живота си.
Не трябва ли вече да знам колко съм достойна, колко способна съм да обичам някой друг, без да бъда убеждавана от подобно изречение? Не би ли трябвало да е ясно, че партньорът ми ще бъде изключително щастлив да ме има в живота си? Искам да кажа, просто ме погледни. Та аз съм прекрасна!
Предполагам, че това, което се опитвам да кажа, е, че този непрекъснат цикъл на влюбване и разлюбване и отново влюбване трябва да спре. Ние сме способни млади жени, които знаят стойността си и не трябва да се поддаваме на мъже, които страдат от фобия от обвързване.
Искам да бъда в състояние да контактувам с мъж, без да ми се говорят клишета, поради неговата извратена представа, че това е единственият начин, по който може да предизвика интереса ми. Омръзна ми да чувам „Всеки, който е с теб, е истински късметлия“, защото, повярвай ми, вече го знам и нямам нужда от човек, който не е в състояние да помни нещата, които казва. Всъщност нямам нужда от някой, който да ме убеждава, че мъжът до мен ще е късметлия, тъй като аз вече го знам.
Искам да ми обясниш защо аз бих имала късмет да те имам. Защо да ти повярвам толкова лесно, когато ми кажеш „Всеки, който е с теб, е истински късметлия“, когато не можеш да ме убедиш защо някоя би била късметлийка да те има?
Кажи ми, какво предлагаш ти на жените? Какво е толкова специалното в теб? Смяташ ли, че можеш да направиш жена като мен щастлива? Въобще, разбираш ли нещата, които казваш? Знаеш ли какво означава да бъдеш обвързан? И по-важното, харесваш ли пикантна храна? Харесваш ли кучета? Искате ли да пътуваш по света? Искаш ли да прекарваш цели вечери в разговори за философия, история и литература, за да разберем заедно смисъла на живота?
Защото, ако си толкова истински, колкото клишетата ти, тогава, скъпи, трябва да си вървиш!
НАЗАД
