Никола Йонков Вапцаров е роден на 7 декември 1909 година. Жизненият му път приключва на 23 юли 1942 година.
Знаменитият български поет има публикувана само една стихосбирка приживе – „Моторни песни“. Но Никола Вапцаров пише разкази, произведения за деца, пътеписи, критика и една пиеса.
Идеалист, с вяра в справедливостта и в борбата за свобода – борба, за която всяка саможертва си струва. И до днес използваме крилатите фрази от творчеството на Вапцаров: „Борбата е безмилостно жестока“, както и „Живот ли бе – да го опишеш?“.
В памет на великия българския поет ви представяме откъси от най-известните произведения на Никола Вапцаров.
1. из „Спомен“
Аз имах другар,
добър другар,
но... кашляше лошо.
Той беше огняр –
Пренасяше с коша кюмюр,
Изхвърляше сгур
Дванадесет часа на нощ.
(...)
Той – другият – умре.
А ето –
Отвън е пролет.
Надалече
Се стрелкат птици по небето.
Но той не ще ги види вече.
А бе такъв другар...
Добър другар!...
Но кашляше лошо.
Един огняр.
Пренасяше с коша кюмюр,
изхвърляше сгур
дванадесет часа на нощ.
2. из „Вяра“
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
Здраво в гърдите
И бонебройни патрони
За нея
няма открити!
Няма открити!
3. из „Песен за човека“
"Тя – моята – свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."
Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.
(...)
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.
И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? –
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! – Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! –
Той пеел човека. –
Това е прекрасно, нали?
НАЗАД
