На 9 юли отбелязваме 168 години от рождението на Иван Вазов.

Патриархът на българската литература е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот и е един от най-бележитите писатели в българската литература.

Иван Вазов остава завинаги в историята и сърцата ни с непреходните си творби „Под игото“, „Епопея на забравените“, „Немили-недраги“, „Чичовци“, „Дядо Йоцо гледа“ и много други.

За да си припомним невероятната сила на перото на Иван Вазов ви представяме цитати от творбите на великия българския писател.

Възпоминания от Батак

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?

Хе, там зад горите... много е далече,

нямам татко, майка: ази съм сирак,

и треперя малко, зима дойде вече.

Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:

помня го клането и страшното време.

Бяхме девет братя, а останах сам.

Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

 

Като ги изклаха, чичо, аз видях...

С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;

а пък ази плачех, па ме беше страх.

Само бачо Пеню с голям глас извика...

И издъхна бачо... А един хайдук

баба ми закла я под вехтата стряха

и кръвта потече из наший капчук...

А ази бях малък и мен не заклаха.

 

Татко ми излезе из къщи тогаз

с брадвата в ръцете и нещо продума...

Но те бяха много: пушнаха завчас

и той падна възнак, уби го куршума.

А мама изскочи, откъде; не знам,

и над татка фана да вика, да плаче...

Но нея скълцаха с един нож голям,

затова съм, чичо, аз сега сираче.

 

А бе много страшно там да бъдеш ти.

Не знам що не щяха и мен да заколат:

но плевнята пламна и взе да пращи,

и страшно мучеха кравата и волът.

Тогава побягнах плачешком навън.

Но после, когато страшното замина -

казаха, че в оня големи огън

изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

 

И черквата наша, чичо, изгоря,

и школото пламна, и девойки двесте

станаха на въглен - някой ги запря...

Та и много още дяца и невести

А кака и леля, и други жени

мъчиха ги два дни, та па ги затриха.

Още слушам, чичо, как пискат они!

и детенца много на маждрак набиха.

 

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?

Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.

Той пари с котела сбираше за тях;

но поп Трендафила с гвоздеи коваха!

И уж беше страшно, пък не бе ме страх,

аз треперех само, но не плачех веки.

Мен и други дяца отведоха с тях

и гъжви съдрани увиха на всеки.

 

Във помашко село, не знам кое бе,

мене ме запряха нейде под земята.

Аз из дупка гледах синьото небе

и всеки ден плачех за мама, за тата.

По-добре умирвах, но не ставах турка!

Като ни пуснаха, пак в Батак живях...

Подир две години посрещнахме Гурка!

 

Тогаз лошо време и за тях наста:

клахме ги и ние, както те ни клаха;

но нашето село, чичо, запустя,

и татко, и мама веки не станаха.

Ти, чичо, не си чул заради Батак?

А аз съм оттамо... много е далече...

Два дни тук гладувам, щото съм сирак,

и треперя малко: зима дойде вече.

Българийо, за тебе те умряха,
Една бе ти достойна зарад тях,
И те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.

„Новото гробище над Сливница“

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
Спомня тоз ден бурен, пуми и препраща
Славата му дивна като някой ек
От урва на урва и от ве на век!

„Опълченците на Шипка“

„Нито жена, нито злато, нито сребро не правят человека благополучен на този свят, а знаеш ли кое? ... Свободата... Па друго не ти трябва... „Чичовци“

 

От Батак съм, чичо. Знаеш и Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.

Възпоминания от Батак

О, движенье славно, о, мрачно движенье,
Дни на борба горда, о, дни на паденье!
Епопея тъмна, непозната нам,
Епопея, пълна с геройство и срам!

„Кочо“

И чупи се воля и дух под хомота
На нужди, в дълбока нощ гасне живота:
Ни луч от съзнанье под покрива нищи!
Човекът словесни паднал е до скота.
„Елате ни вижте“

„Елате ни вижте!“

- Лудите, лудите – те да са живи! „Под игото“