X

Никола Вапцаров „Аз паднах. Друг ще ме смени и... толкоз. Какво тук значи някаква си личност?!“

от в 10:00 на 23.07.2017 в Свободно време | Книги и цитати


Никола Вапцаров „Аз паднах. Друг ще ме смени и... толкоз. Какво тук значи някаква си личност?!“

Никола Вапцаров „Аз паднах. Друг ще ме смени и... толкоз. Какво тук значи някаква си личност?!“

Никола Йонков Вапцаров е роден на 7 декември 1909 година. Жизненият му път приключва на 23 юли 1942 година.

Знаменитият български поет има публикувана само една стихосбирка приживе – „Моторни песни“. Но Никола Вапцаров пише разкази, произведения за деца, пътеписи, критика и една пиеса.

Идеалист, с вяра в справедливостта и в борбата за свобода – борба, за която всяка саможертва си струва. И до днес използваме крилатите фрази от творчеството на Вапцаров: „Борбата е безмилостно жестока“, както и „Живот ли бе – да го опишеш?“.

В памет на великия българския поет ви представяме откъси от най-известните произведения на Никола Вапцаров.

1. из „Спомен“

Аз имах другар,
добър другар,
но... кашляше лошо.
Той беше огняр –
Пренасяше с коша кюмюр,
Изхвърляше сгур
Дванадесет часа на нощ.

(...)

Той – другият – умре.
А ето –
Отвън е пролет.
Надалече
Се стрелкат птици по небето.
Но той не ще ги види вече.

А бе такъв другар...
Добър другар!...
Но кашляше лошо.
Един огняр.
Пренасяше с коша кюмюр,
изхвърляше сгур
дванадесет часа на нощ.

2. из „Вяра“

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
Здраво в гърдите
И бонебройни патрони
За нея
няма открити!
Няма открити!

3. из „Песен за човека“

"Тя – моята – свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."
Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.

(...)

Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.
И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? –
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! – Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! –
Той пеел човека. –
Това е прекрасно, нали?



Теми   Никола Вапцаров | стихове

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.