X

Нищо не може да се сравни с това да имаш сестра

от в 09:50 на 09.08.2017 в Всичко за теб | Семейство


Нищо не може да се сравни с това да имаш сестра

Нищо не може да се сравни с това да имаш сестра

В деня, в който родителите ми донесоха новото бебе вкъщи от болницата, почувствах, че прекрасният ми живот като единствено дете свършва на крехката 2-годишна възраст. Хвърлих чантата си с памперси върху пода и заявих, че напускам. Този малък узурпатор щеше да превземе стаята ми, да си играе с играчките ми и да открадне вниманието, с което бях свикнала да бъда засипвана и аз не исках да бъда част от това.

Няколко години по-късно родителите ми донесоха още едно момиченце от болницата. Тогава не протестирах толкова много. С течение на годините се борехме, карахме и дори биехме денонощно. Всяка от нас извръщаше очи пренебрежително, когато ни караха да се разбираме или отворехме коледен подарък и вътре откривахме някаква керамична плочка със захаросан цитат за сестринството.

Прекарахме юношеските си години, тръшкайки врати пред лицата си, крещейки, че се мразим, крадейки дрехите си, криейки дистанционното, превземайки банята или похапвайки храната, която друга от нас беше купила, без да изпитваме и капчица вина. Остатъците от сандвич са изключително вкусни, когато ги откриеш в хладилника с бележка, че принадлежат на сестра ти.

Не искахме да имаме нищо общо една с друга през повечето време. Разбира се, имаше и моменти на мир, разбирателство и семейна любов. Но като най-голяма, една от най-вълнуващите части на това да заживея сама беше, че ще съм далеч от сестрите си.

Но щом вече не живеехме заедно, нещо се промени.

Ходех в дома на родителите си и трите си прекарвахме време заедно. Ядяхме храна от ресторанти за бързо хранене или гледахме "Приятели" на DVD. Взимах най-малката си сестра да спи у нас. Средната ми сестра пък посещаваше всичките ми партита.

С течение на времето започнахме да излизаме заедно, да пазаруваме, да обядваме или да ходим на кино. Когато една от нас имаше тежък ден и се чувстваше зле, другите две отиваха при нея с храна, маски за лице и забавни филми. Когато някоя от нас имаше ново гадже, важната стъпка не беше запознанство с нашите, а получаването на одобрение от "момичетата". Когато и трите завършихме гимназия, връзката ни беше по-силна от всякога. Бяхме повече от приятелки и повече от най-добри приятелки.

Бяхме сестри.

Сестрите не е задължително да имат идеални отношения. Те може да си викат една на друга. Може да си се ядосват или да се разплакват. Могат да се дразнят за едни и същи неща от ранно детство до зряла възраст. Но има нещо специално във връзката между сестрите - тя е силна и гъвкава и може да преодолее всяко несъгласие или караница. Всяка от нас е казвала на другите да напусне дома, затваряли сме си телефона посред разговор и сме се заклевали, че никога повече няма да си проговорим.

Но стойността на нашите взаимоотношения може да накара дори и най-упоритата от нас да се примири и да се извини, защото не знаем как да живеем една без друга. И не искаме да живеем една без друга, защото ни е по-приятно, когато сме заедно.

Сестрите могат да си имат постоянно течащ групов чат, в който не само да си правят планове как да се видят, но и да изпадат в детайли за здравословното си състояние, за да не им се налага да ходят на лекар. Те могат да отидат до магазина посред нощ, защото изведнъж им е дошло настроение да си спретнат тематично парти или просто да похапнат в колата. Сестрите могат да влязат в колата на другата и да надуят музика, която отлично знаят, че останалите не понасят, но да не им пречи да пеят с цяло гърло и да се усмихват широко, когато другите две заплашват да ѝ отрежат косата, докато спи.

Сестрите ще ви донесат кърпички, бисквити и лекарства, когато сте болни, защото знаят, че не разполагате с никое от изброените. Но ще ви го дадат, без да прекрачват прага и ще ви кажат да не дишате, за да не ги заразите. Ще напишат номера ви на сметката, когато изкоментирате, че сервитьорът е сладък, но ви е срам да го заговорите. Сестрите ще станат приятели с всичките ви приятели, защото вървите в пакет. И ако някой се сприятели с една от вас, той получава всички вас или просто не остава в кръга ви.

Сега имам син и дъщеря. Да виждам връзката помежду им е една от най-големите ми радости като майка - особено заради факта, че все още са достатъчно малки и постоянното съревнование помежду им все още не е настъпило. И макар и да се надявам да имам още няколко деца в бъдеще, силно се моля едно от тях да е момиче, за да може и дъщеря ми да изпита връзката между сестрите. И знам, че мога да се справя с крясъците, тряскането на врати и извъртане на очи, ако това означава, че те ще могат да споделят всичко, което аз съм преживяла с моите любими момичета.



Теми   приятелство | сестри

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.