X

Обяснение в любов за един град

от в 10:40 на 31.01.2015 в Свободно време | Пътувания


Обяснение в любов за един град

Обяснение в любов за един град

Разхождам се бавно, безцелно с усмивка на уста. Есенните листа се трошат под краката ми. Дишам... С пълни гърди вдишвам въздуха. Сякаш си поемам дъх за първи път. Обожавам този въздух. Мразовит, почти леден, примесен с миризмата на вода и студ. Не ми е студено, свикнала съм да ме пронизва студ и да изтръпвам цялата. Сама си се разхождам и не ми трябва никой. Зениците ми поемат цялата сивота на реката и потъват в нея. Реката... толкова я обичам! Обичам я, когато е тиха и отразява светлините на ферибота. Обичам я, когато е шумна и се бунтува срещу всички и всеки.

Не издържам вече. Слизам предпазливо до каменния плаж, събувам кецовете и потапям крака в мътната вода. Боже, какъв студ! Мозъкът ми започва да крещи да се махам от ледената вода. Но, не... Аз и реката имаме да си кажем много неща. Веднъж тя се опита да отнеме живота ми, като ме удави в прегръдката си, а аз й го върнах, като я замервах цял следобед с камъни. И въпреки конфликтите между нас ние пак се обичаме. Мислех си, че тази река е еднаква навсякъде. Грешах. Видяхме се в Белград. Тя бе прегърнала р. Сава, аз бях прегърнала един чадър. Това там не беше моята река. Беше друга, студена и не разговорлива.

Видинският Дунав е уникален заради Видин. Като споменах Видин, казах ли Ви него колко много го обичам? Може би повече от реката. Обичам дупките по улиците му, разпилените кофи. Обичам хаоса и безпорядъка в него. Това е единствения град, в който обичам да се разхождам сама, защото самотата сякаш я няма. Хората казват, че изчезнала преди много години. Удавила се в Дунав от безсилие. Тя, самотата, нападнала града през 90-те, изгонила младите, разболяла старите и като видяла, че на хората не им пука, се хвърлила в реката от безсилие. Така че самота във Видин няма! Който не ми вярва да дойде да провери. Среща на караваната на Джони – 8 часа.

Още нещо обичам във Видин – комарите! Да, наистина! Колкото и сам да се чувстваш, винаги нещо ще ти жужи покрай ушите. Те, комарите, се преселили тук, когато разбрали за гибелта на самотата. Социални животинки. С тях дошли и звездите. Най-големите, най-ярките звезди на земята. Те всяка вечер се струпват на плажа на Баба Вида и си правят „парад на суетата” . Вечерницата го открива, като дави залеза в реката и се започва едно блещукане, едно светене, та чак зениците да те заболят.

Обичам Видин, защото той ми подари нещо много ценно. Подари ми най-прекрасното детство на света. Аз израснах заобиколена от красота и комари, прекарвах летата, препичайки се като гущер на брега на Дунав. Получих първата си целувка на най-романтичната пейка на този свят (не казвам коя). Благодаря ти, Видин! Не ми се сърди, че не съм при теб сега. Ти знаеш, че ще се върна... Обещах ти!



Теми   видин | дунав | Пътуване

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.