„Туин Пийкс“ ни научи, че „совите не са това, което са“, а толкова много филми могат да добият съвсем различно значение, ако знаете истинския смисъл на финалните им сцени. Понякога обаче истинското им значение е закодирано и трудно доловимо, освен ако режисьорът не ни даде няколко допълнителни насоки.
Затова днес ви представяме една по-различна перспектива към края и сюжета на 14 прочути филма, които пообъркаха зрителите.
Естествено, спойлери дебнат отвсякъде, така че четете на ваша отговорност.
1. Мълхоланд Драйв (2001)
Филмът използва един от любимите похвати на режисьора Дейвид Линч – двойствеността на световете – минало и настояще, сън и реалност. В „истинския“ свят Даяна поръчва убийството на своята приятелка Камила, но когато осъзнава какво е сторила – се застрелва. В съня Бети/Даяна има страхотни взаимоотношения с Рита/Камила. Така че първата част на филма е сънят на Даяна (в който тя е Бети), а втората част е реалността.
Обърнете внимание на синия ключ – той е символ на убийството и показва, че задачата е свършена. Когато Бети го вижда, тя осъзнава, че не може да живее с вината. Сцената в клуб „Силенцио“ е в сънищата/мечтите ѝ.
2. Невероятната съдба на Амели Пулен (2001)
Историята на една особена млада жена стана изключително популярна, но филмът никак не е прост. Той е изпълнен със скрити послания и проследява инициацията на Амели, кризата, през която преминава, и как се измъква от нея.
Инициацията, разбира се, е психологичното и емоционално съзряване – преходът от момиче в жена. В своето детство Амели не е получавала достатъчно внимание и разбиране от родителите си, затова живее в един измислен свят, но накрая започва да свиква да живее в реалността.
3. Враг (2013)
Режисьорът Денис Вилньов се опитва да обясни значението на филма чрез думите на главния герой. Антъни е нещастно женен за Хелън и чрез изневерите иска да се изплъзне от чувството за неудовлетвореност.
Адам е лошата страна на Антъни – той изневерява на жена си с Мери. Но главният герой иска да постигне две неща едновременно – да бъде добър съпруг, и да бъде с любовницата си. Тъй като това е невъзможно, изневеряващият „двойник“ умира в автомобилна катастрофа.
Накрая Антъни се събира със съпругата си, но осъзнава, че всичко ще се повтори отново. Съпругата му също го осъзнава, затова се превръща в гигантски паяк. Неговият враг е самият той – неговата природа и неговите желания, които са го впримчили в мрежите си.
4. Изворът на живота (2006)
Философският филм на Дарън Аронофски е разделен на три преплитащи се сюжета – в първата история онкологът Том търси лек за болната си съпруга Изи, която умира от рак. В продължение на 1000 години Том живее три паралелни живота – на конквистадора Томас през XVI век, на д-р Том Крио през XXI век и на астронавта Томи Крио през XVI век, – с единствения стремеж да спаси жената, която обича.
Съпругата му Изи пише книга, в която изразява собствените си виждания за живота и смъртта – тя вярва в безсмъртието, но не в едно тяло. Тя оставя книгата незавършена, надявайки се Том да я завърши и да приеме смъртта ѝ. Астронавтът Томи обаче търси митична звезда, с която да я спаси. Когато открива звездата, главният герой приема смъртта на любимата си.
Филмът ни представя източното виждане за живота и смъртта – всички ще умрем, но ние не изчезваме, а се прераждаме в нещо ново.
5. Убийството на свещения елен (2017)
Филмът е вдъхновен от гръцката трагедия за цар Агамемнон. Когато гърците се събрали в Авлида, за да отпътуват за Троя, Агамемнон убил една от свещените сърни на богинята на лова Артемида. Това разгневило богинята и тя не пратила попътен вятър за корабите на ахейците. За да я омилостиви, Агамемнон жертвал дъщеря си Ифигения.
Хирургът Стивън представлява цар Агамемнон, а Артемида е Мартин, чийто баща умира на операционната маса и по този начин се превръща в свещеното животно, посечено от Агамемнон. Стивън отказва да приеме вината си, въпреки че е бил пиян, докато оперира. Той отказва да приеме вината си дори когато синът му е убит и „редът“ е възстановен.
6. Догвил (2003)
„Театърът“ във филма на Ларс фон Триер ни кара да се замислим за душата, морала и какво възприемаме като справедливо. В продължение на 8 глави Грейс трябва да се справи с това, което другите са ѝ сторили и да оправдае действията им. Но в деветата глава градчето Догвил е опожарено и всички жители са избити по нареждане на Грейс.
Режисьорът ни показва, че пълната прошка не прави света по-добро място, а е угодна само на нарушителите. Справедливостта прави света по-добър, но накрая Грейс таи толкова силен гняв за нещата, които си е налагала да прости, че накрая изпепелява целия град.
7. Изтребление (2018)
В този филм Алекс Гарланд ни показва една от най-необичайните извънземни инвазии в киното. След като астероид пада на Земята, около него започва да се образува странна зона, която променя генетично всичко, което навлезе в нея.
Има директен паралел между странната аномалия и раковите тумори. Ракът също е „сила“, която променя всичко, без зад него да стои някаква логична мотивация. Войниците в зоната са неуспешното лечение, което не може да пребори аномалията.
Друга версия е, че аномалията е метафора на самоунищожението – чрез наркотици, изневери и желанието да провалиш живота си.
Накрая очите на главната героиня Лина също светят като странната зона около астероида, т.е. тя е част от аномалията. Въпреки че краят е отворен, той също може да се приеме като метафора, че след такова изпитание ние се променяме и никога не оставаме същите.
8. Двойникът (2013)
Филмът не е адаптация на творбата на Достоевски, но е вдъхновена от нея. В книгата двойникът е се появява в резултат на болест, причинена от отхвърлянето на собственото Аз. Това е очевидно и във филма – когато Саймън удря Джеймс, следа от удара се появява на лицето на Саймън.
Вероятно всичката разруха, която виждаме, е причинена от дългата депресия на главния герой. Краят на филма е малко по-положителен. Накрая Саймън побеждава двойника и скача през прозореца, което символизира неговото прераждане и възраждане.
9. Блясъкът на чистия ум (2004)
Във филма Джоел научава, че бившата му приятелка Клементайн е изтрила спомените за бурните им връзка. В момент на отчаяние той се свързва със създателя на тази услуга и решава също да заличи спомените за Клементайн от ума си.
През по-голямата част от филма действието се развива в спомените на Джоел, който осъзнава, че обича Клементайн и не иска да забравя връзката им.
Накрая спомените са изличени, но чувствата са още там и те ги карат да се срещнат отново.
Така и започва филмът – с предполагаемата им първа среща. Една от основните идеи на филма е, че на хората, които им е писано да бъдат заедно, ще се срещнат отново.
10. Фатално затишие (2019)
Целият филм се развива във въображението на Патрик, докато той създава компютърна игра.
Бащата на главния герой умира по време на война, майка му заживява с деспотичния му втори баща, а Патрик бяга от реалността, като играе компютърни игри. Той създава игра, в която главни герои са хората в живота му. Играта е неговият начин да се подготви за убийството на доведения си баща.
11. Омарът (2015)
„Омарът“ е една абсурдна алегория на любовните връзки. В тази антиутопия няма средно положение – или си във връзка, или си сам, ако се замислиш прекалено много – превръщаш се в животно. В същото време всяка двойка трябва да споделя една обща характеристика.
Главният герой се опитва да избегне всички правила, но любовта му не е искрена. Когато любимата му губи зрението си, Дейвид трябва да реши дали иска и той да загуби очите си, или да се превърне в животно. Накрая неговата любима го чака на масата, докато той отива да се ослепи в тоалетната. Краят е отворен, защото тя продължава да чака и така и не се разбира дали Дейвид е избягал, или е избрал да бъде с нея, но сляп. Тъй като идеята на филма е „Какво би направил ти в тази ситуация?“, а не толкова „Какво мислиш, че е направил Дейвид?“, отвореният финал е напълно логичен.
12. Човекът, който уби Дон Кихот (2018)
Това е филмът, който Тери Гилиъм планира от 29 години. В него режисьорът Тоби трябва да се върне към един филм, който е направил в младостта си. Този филм завинаги е променил живота в едно малко испанско селце. Когато един възрастен испански обущар, който си въобразява, че е Дон Кихот, обърква Тоби с оръженосеца Санчо Панса, главният герой бива погълнат от този илюзорен свят и губи способността да различи фантазията от реалността.
Когато най-накрая Тери Гилиъм има възможност да направи своя филм, той променя замисъла си. Вместо да разкаже историята на Сервантес, той създава филм, който пресъздава собствените му опити да заснеме филма. Накрая се оказва, че Гилиъм е човекът, който е убил Дон Кихот.
13. Изгубената магистрала (1997)
В първата част на филма музикантът Фред Мадисън убива съпругата си. Това е действителността. Моментът, в който Фред е заменен от невинния механик Пийт, може да се обясни със селективна амнезия – състояние, при което мозъкът създава различна действителност, за да потисне травмиращите спомени. Фантазията обаче рухва, когато Пийт отново се превръща във Фред. Мистериозният мъж пък е метафора за лудостта на главния герой.
Във втората част на филма виждаме агонията на главния герой, докато чака да бъде екзекутиран. В началото на филма Фред чува фразата „Дик Лоран е мъртъв“. В края на филма той повтаря същите думи, което показва, че признава вината си.
14 . Интерстелар (2014)
„Те“ са хората от далечното бъдеще, които са успели да оцелеят след кризата на Земята и са създали червеева дупка до Сатурн, която води до черна дупка. Те пътуват през червеевата дупка, за да помогнат на човечеството да се научи как да пътува най-ефективно през пространството.
В черната дупка няма време. Когато Купър влиза в 5-измерния куб, създаден в бъдещето, той е извън времето. Така успява да даде на дъщеря си всички необходими изчисления.
Бонус: Туин Пийкс (1990–1991, 2017)
След 26 години чакане последният нов сезон на сериала не ни даде никакви категорични отговори, а само предизвика още повече въпроси.
Няма как сериалът да има един категоричен и ясен финал, затова съществуват множество версии, които се опитват да го обяснят.
Според една от популярните теории всичко, което се случва в сериала, е във въображението на Лаура, която е изнасилена от баща си. Тъй като майка ѝ си затваря очите за очевидното, тя се превръща в олицетворение на злото. Агент Купър е онази част от подсъзнанието на Лаура, която ѝ помага да се бори със страха си от действителността.
Смъртта на злия Купър е моментът, в който Лаура приема реалността. Така че историята на „Туин Пийкс“ е историята за борбата на Лаура и нейното излекуване.