Тази вечер е една от онези нощи, в които искам да забравя, че не ме обичаш. Искам да шофирам до дома ти и да те прегърна, сякаш нищо не се е променило. Искам да се сгуша в ръцете ти, знаейки, че няма да бъда отблъсната. Искам да забравя, че не те е грижа дали съм там или не. Искам да забравя всички ужасни неща, които ми каза, включително и лъжливата реалност, която си създал в главата си за мен. Искам да те накарам да изпитваш към мен това, което и аз винаги съм изпитвала към теб. Искам да те е грижа за мен, така както мен ме е грижа за теб.
Искам да се преструвам, че винаги ще си до мен, когато имам нужда от теб. Искам да забравя факта, че си ми показвал отново и отново, че би ме изоставил на мига. Искам да се преструвам, че не си ме игнорирал със седмици. Знам добре, че когато някой наистина те обича, никога няма да те изостави, когато имаш нужда от него. Искам да повярвам, че си имал добро извинение за всички онези уикенди, в които ме изоставяше, без да ми кажеш и думичка. Семейни събития, рождени дни и празници, в които бях сам-самичка. Искам да забравя усещането от ножът, наречен изоставяне, който пронизваше най-дълбоките ми рани.
Искам да видя името ти на екрана на телефона ми. Искам знак, че се чувстваш по същия начин. Надявам се, че не си ме забравил, че все още мислиш за мен посред нощ. Знам, че спиш спокойно, без дори да ти мина през ума. Много отдавна знам, че чувствата ми са едностранчиви и винаги ще бъда от страната, която се интересува повече.
Искам да те спра от това да продължиш напред. Искам никога да не ме пускаш да си отида. Но ти не го правиш, затова трябва да продължа напред. И бавно да се преврнем в непознати... Докато един ден изобщо няма да се разпознаем. Истинската работа започва след това. След като мечтите ми са разбити. След като бъдещето стане неразпознаваемо. Започвам да осъзнавам как един човек може да промени начина, по който виждаш света и е трудна да започнеш да го опознаваш наново.
НАЗАД
