Когато ме попитат коя е най-добрата ми приятелка, аз все още посочвам теб. Странно е, защото отговорът е като лош навик, от който не мога да се откажа.
Ти беше моята половина. Помниш ли как казвахме, че сме сродните си души? Бяхме толкова различни, но ти твърдеше, че това ни прави толкова добри приятелки. Аз бях емоционална и чуплива, а ти бе с труден характер и предпазлива. Нуждаехме се една от друга, за да оцелеем.
Защо ме нарани?
Истината е, че аз сложих край. Сигурна съм, че не си и помисляла, че мога да го направя. Винаги съм си мислела, че ще бъдем вечно приятелки, но един ден осъзнах, че ти не ми влияеш добре. Да, прекратих приятелството ни, но това бе едно от най-трудните неща, които някога съм правила.
Хората казват, че е трудно да се разделиш с партньора си, но те никога не говорят колко трудно е да се сбогуваш с приятелка.
Никой не ти казва какво следва, как да се усмихнеш, ако я видиш на улицата, колко е трудно да обясниш на останалите ви приятели, че не си говорите и най-важното – колко боли.
Но знаеш ли какво? Никой не е задължен да държи някого в живота си, който го манипулира и кара да се съмнява в себе си. Ти беше моята липсваща половина, сродната ми душа и единственият човек, който знае как да ме нарани.
Обичам те, но не можем да сме приятелки вече.
Да, липсваш ми. Липсваш ми, когато нещо се случи и се боря със себе си, за да не ти звънна. Опитвам се да изтрия номера ти, но не мога. Понякога чета старите ни разговори и се опитвам да разбера кога се случи всичко, кога приятелството ни стана толкова токсично, но осъзнах, че не е било едно нещо. Може би винаги сме били вредни една за друга, може би сме се обичали въпреки всичко.
И знам, че няма да ми повярваш. Би ми казала, че ако те обичах, не бих си тръгнала, но истината е, че може да те е грижа за някого и да знаеш, че този човек ти вреди.
Разбира се, че те обичам, но сега се уча да обичам себе си...
НАЗАД
