„Все още съм влюбена в мъжа, за когото се омъжих преди 72 години“, казва Барбара Буш малко преди да почине на 92-годишна възраст.
Нейното кратко, но красноречиво твърдение е доказателство за невероятно силната любов между нея и Джордж Буш-старши. Тяхната любовна приказка започва покрай един валс в коледната нощ на 1941 г. и продължава над 76 години.
По време на тези десетилетия двойката има и своите победи, и своите проблеми, както лични, така и професионални, двамата имат 6 деца и 14 внуци. Те са президентската двойка с най-дълъг брак.
40-те години: Началото
Барбара Пиърс среща Джордж Буш на коледна танцова забава, когато е на 16 години. Джордж си спомня, че попитал свой приятел дали познава момичето в зелено-червена празнична рокля и той го представил на Барбара. „Тъй като не танцувах валс, седяхме по време на първия ни потенциален танц. Продължихме да седим и на няколко други песни след това, говорихме си и се опознавахме“, спомня си Джордж, който определя срещата им като излязла от приказките.
По това време той учи в Масачузетс, а тя – в Южна Каролина. Разстоянието не се оказва голяма пречка за любовта им, защото двамата намират начини да се срещат, а междувременно си разменят множество писма. Първото голямо изпитание за тяхната любов се появява през 1943 г., когато Джордж научава, че трябва да се отправи към фронта и да вземе участие във Втората световна война.
1943-1945: По време на войната
Джордж предлага на Барбара точно преди да замине, а всичките си военни самолет кръщава на годеницата си.
На 2 септември 1944 г. самолетът на Джордж е свален край японския бряг и цял месец Барбара не знае дали любимият ѝ е жив, или мъртъв. Когато получава вести от него, двамата решават да се оженят по време на първия му отпуск.
По време на войната двамата продължават да си разменят писма, но Барбара казва, че е успяла да запази само едно, докато останалите са били изгубени. Едно писмо, но какво...
„Моя скъпа Бар,
Би трябвало да ми е лесно да напиша това писмо и би трябвало да ми е лесно да ти кажа колко безумно щастлив се почувствах, когато отворих днешния вестник и видях новината за годежа ни, но не бих могъл да ти кажа всичко в едно писмо.
Обичам те, скъпа, обичам те с цялото си сърце и да знам, че ме обичаш, означава всичко за мен. Често си мисля за безмерната радост, която ще имаме един ден. И какви късметлии ще са децата ни да имат майка като теб...“
1945: Към олтара
Барбара и Джордж се женят на 6 януари 1945 г. Тогава тя е на 19 години и е една от малкото първи дами на САЩ, които се омъжват още в тийнейджърските си години. „Може да се каже, че съм изкачил най-високата планина в света, но това постижение не може да се мери с това да бъда съпруг на Барбара“, казва Джордж през 1999 г.
1946: Първото дете
След войната Джордж продължава образованието си в Йейл, докато Барбара работи в магазин в района на университета. През юли 1946 г. се ражда първото им дете – Джордж Буш-младши.
1950: Към Тексас
След като Джордж завърша образованието си, семейството се мести в Тексас, където Джордж започва да се занимава с нефт.
През 1949 г. се ражда второто им дете – Паулина Робинсън (Робин). За съжаление, момиченцето умира от левкемия, когато е само на 3 годинки. Заради трагичното преживяване косата на Барбара побелява преждевременно.
„Решех косата ѝ и я държах за ръка. Докато гледах мъничкото ѝ телце, видях как душата ѝ я напуска“, казва Барбара за смъртта на дъщеря си. „Тя беше тихо и мило дете и имаше прекрасни руси къдрици.“ Джордж и Барбара решават да дарят тялото на дъщеря си в името на науката, за да могат проучванията на този вид рак да напреднат и така да бъдат спасени други болни деца.
„Спомням си онези дебели ръчички около врата ми. За мен Робин е радост, тя е като ангел, не е тъга, не е мъка“, казва Барбара.
50-те години: Пълна къща
До 1956 г. двойката има още три деца – Нийл, Джеб и Марвин, а през 1959 г. се ражда втората им дъщеря – Дороти. През повечето време Барбара е у дома и се грижи за децата, докато Джордж често пътува по работа.
60-те години: В политиката
През 1966 г. Джордж става конгресмен, а Барбара признава, че бракът им е бил невероятен, но е бил изпълнен и с много трудности именно заради политическите амбиции на Джордж.
70-те години: Китай, ООН, ЦРУ
Част от 70-те години семейството прекарва в Китай, тъй като Джордж е избран за посланик на ООН. През 1976 г. семейство се връща в САЩ, когато Джордж е избран да оглави ЦРУ. Барбара разказва, че е живяла в 29 различни къщи, когато през 1989 г. двамата се нанасят в Белия дом. Годините са тежки за Барбара, която не издържа на целия този стрес и изпада в депресия. „Нощ след нощ Джордж ме държеше в прегръдките си, докато плачех и се опитвах да му обясня какво изпитвам, казва тя. Направо се чудя как е останал с мен.“
1981: Вицепрезидент и втората дама
След като Роналд Рейгън печели изборите, Джордж става негов вицепрезидент, а ролята на Барбара става все по-важна. Колкото по-високо се изкачва Джордж Буш, толкова по-нужна му става Барбара.
1988: В Белия дом
Барбара, която притежава остроумно чувство за хумор, но в същото време е типичната американска домакиня, помага на Джордж да спечели президентските избори, печелейки му не един глас от по-консервативните избиратели, които държат на традиционните ценности.
1997: Излизането от политиката
След като Джордж не успява да спечели втори мандат, е време двамата да се пенсионират и да напуснат политиката. „Когато всичко утихне, когато тълпите си отидат, остават нещата, които наистина имат значение – вярата, семейството и приятелите, пише Барбара в своите мемоари. Имахме прекомерно голям късмет и го знаем.“
2000: Родителите на президента
През 2000 г. Джордж и Барбара се превръщат в родителите на 43-ия президент на САЩ – Джордж У. Буш.
2010: Заедно сме по-силни
Още през 1988 г. Барбара е диагностицирана с базедова болест, но десетилетие по-късно здравословните проблеми стават все по-чести. Барбара преминава през сърдечна операция, трябва да се бори с язви, бронхити и пневмония. Джордж се разболява от паркинсон и няколко пъти страда от пневмония. Барбара казва, че двамата се молят всяка нощ, а когато си отидат, се надяват да видят своята Робин.
2017: Животът в Хюстън.
Семейство прекарва последните си дни в Тексас. А внуците им споделят, че дядо им Джордж всяка вечер си лягал с думите„Обичам те, Барби“.
НАЗАД
