Огледалото е криво

Е, не мога! И ме сърби (както би казал поетът) перото. Да си кажа всичко. Денят на истината отмина, а истина няма.

Аз лично го празнувах, бях в Белград, сърбите го отнесоха. Не че се впечатлиха особено, те са си природно прями. И дори когато им заявих, че са шовинисти, не се обидиха. И дори когато им поднесох на тепсия факта, че има хърватски език, различен от сръбския, не ми се обидиха. Усмихваха се хората и празнуваха с мен. И душата ми и тя празнуваше по широките белградски тротоари.

А сега, един месец по-късно, вървя по разнебитените благоевградски улици (няма място по тротоара, защото се е превърнал в паркинг) и се чудя. За какво сме такива? Защо сме егоцентрични, обременени и незаменими в собствените си очи? Проблемът не е това дали казваме истината или я премълчаваме. Проблемът е в огледалото. В онова огледало, в което се оглеждаме всяка божа сутрин.

Моето огледало е ясно (надявам се), тук-там с пръски от вода и паста за зъби по него. Понякога се харесвам, когато се огледам в него, друг път не. Проблемът на повечето хора е, че образът, който ги посреща всяка сутрин в огледалото, е крив. Ама много крив.

И хората си вярват. И всеки парадира със своя образ. Всеки крещи: "Вижте какво има в моето огледало. Вижте големия ми мозък (може и друга анатомична част), който се пръска по шевовете" .И всеки хваща каквото може и отива на пазара за мечти.

Уф, за малко да се блъсна в една кофа за боклук. Защо пък да няма и кофи за боклук по улиците?

А е много просто. Да кажеш какво нямаш вместо какво имаш. Когато се погледна в огледалото, виждам, че нямам бръчки (все още), нямам акъл, нямам и образование (ама ще имам един ден), нямам пари (понякога), нямам сини очи (а, искам), нямам Милен (има сутрини, в които го имам) . Какво имам и какво притежавам оставям другите да кажат.

Дали моят образ е крив? Може би, но поне не парадирам навред с него. Държа си го вкъщи, в банята. Оплескан с паста за зъби и фон дьо тен. Моят образ не обича турски сериали и горчица, няма собствен блог и не пише хайку. Моят образ е малко странен, ама чаровен. Моят образ е обичан (от Милен и приятелите ми). Моят образ чете Достоевски през лятото, не обича да слуша метал (ама слуша заради един друг образ). Моят образ няма акне, комедони, хемороиди, комплекси (които да избива върху хората), пърхот и проблеми със себе си. Моят образ си е мой и не е взет на заем. Моят образ е реален. Твоят какъв е се питам?

НАЗАД