Джулс Кофи наскоро прекарала една „невероятна” нощ с дъщеря си, Ем, на която тепърва ѝ растат зъбките. Със сигурност повечето майки са преживявали подобни нощи, затова решихме да ти споделим забавния разказ на Джулс:
„Нали се сещате за онези моменти, в които сте толкова уморени, че несъзнателно затваряте едното си око, докато вършите нещо? Сякаш ви се иска поне половината от вас да спи точно в този миг? Точно това съм аз в момента. Нямаше да се учудя, ако през нощта съседите се бяха обадили на полицията, защото са решили, че в дома ми има ревящо бебе, оставено без надзор. „Не, г-н полицай, всичко е наред, благодаря ви, но ако може – бихте ли ме арестували, за да мога да поспя поне малко в някоя килия?” Всъщност въпросното дете не беше оставено да плаче, ние го гушкахме, люляхме, галехме, пяхме му, пускахме му детски филмчета в хола, изведохме го навън, за да гледа птичките, давахме му вода, Панадол и целувки, обичахме го, сменихме му памперса и дрехите, оставихме го при кучето, но понякога НИЩО НЕ РАБОТИ. Понякога просто трябва да оцелееш. Въпреки че в момента не изглеждам така, сякаш съм оцеляла.
Зъбче №4 се показа и мястото около него е подуто, освен това Ем има раничка на езика, защото не е спряла да го дъвче и в момента животът на дъщеря ми е гаден. Къса ми се сърцето да я гледам така. Обикновено съм корава и не се подавам на емоции, но не и в нощи като вчерашната. Толкова много емоции са замесени, когато виждаш, че детето ти изпитва болка. Съчувствие, тъга, ярост, възмущение. Отначало си мислех „Миличката ми, всичко е наред”, а накрая „Стига вече, държиш се глупаво, успокой се най-накрая, на мама ѝ писна!” Тя беше уморена. Аз бях уморена. Татко беше уморен. Кучето беше уморено. Сигурна съм, че и съседите са били уморени. Затова искам да се обърна към всички жени, които са преживявали такива моменти на пълно изтощение и отчаяние, когато си мислиш, че ще рухнеш – не сте сами! Всички ние сме хора, нормално е да чувствате всички подобни емоции, когато тези малки хора са толкова зависими от теб. Тези моменти са физически (сериозно, ръцете ми и гърбът ми вярват, че съм била на екстремна фитнес тренировка) и психически изморителни. Просто тогава трябва да направиш каквото се налага и да не се страхуваш да поискаш помощ (ЗА БОГА, АДАМ, СТАВАЙ И ВЗЕМИ ПРОКЛЕТИЯ ПАНАДОЛ!!!) и да си напомниш, че всичко това, ще премине.”
НАЗАД
