Владимир Леви е руската алтернатива на Фройд и скъп и обичан от поколения психотерапевт, чиито психологически книги са преведени на 25 езика. Неговата "практическа" психология, в рамките на която предоставя конкретни съвети за справяне с психологическите трудности, му печели международно признание. Стилът му е безпрецедентен в психологията и се отличава не само с грижа и любов от страна на терапевта към допиталите се до него, но и с невероятната му способност да говори на разбираем за всеки език, да се свърже с читателя си и да му вдъхне самоуважение и кураж.
В своя сборник "Разговор в писма" Владимир Леви събира избрани писма от хора с разнообразни психически и здравословни проблеми, които търсят неговата помощ и на които той подробно отговаря. Едно от тези писма засяга темата за външността, отношението към нея и значението й. В тази и още няколко поредни статии ви предлагаме да прочетете провокиращите преоценка на възприятията мисли на Владимир Леви за външността,
Тема, от която всички ние - мъже или жени - в по-голяма или по-малка степен се интересуваме.
Ето го и писмото, провокирало разглеждането на темата:
Драги В. Л.,
Умолявам ви! Аз съм на 26, от 13-годишна възраст мечтая да бъда привлекателна, изпитвам завист към всички хубавички момичета. Аз не съм просто некрасива, аз съм отвратителна. Имам и отблъскващ израз на лицето. Вижте снимката ми и произнесете присъдата, но моля - без психотерапевтични комплименти. Като добавка на всичко това имам ужасен характер. Не мога да се усмихвам, не мога да гледам спокойно хората в очите, всяко мое движение е измъчено, неестествено, във всичко има сковаващо напрежение, което отслабва само когато оставам сама, между четирите стени. Не мога да разговарям нормално с никого, в главата ми всичко е стегнато и пусто като в мъгла и желая само едно: по-скоро да сложа край на това мъчение. Когато общувам с хората, аз мисля само за това, какво мислят те за моята външност. Когато минавам покрай някого, поглежда ме така, че...
Бях при районния психиатър. Изслуша ме и като се усмихна, ми каза: „Вие сте нормална. Успокойте се. Външността няма значение.“ Ето това е всичко. Почти се досещам, че същото ще чуя и от вас. Но нали това не е истина.
Външността има огромно значение, а за жената това е всичко. Да се призная за нормална не мога. Как да постигна естественост? Знам, че има и красавици без обаяние. Но поне малко непосредственост... Нима е безнадеждно?
И.Т.
Случаят е типичен и случаят е сериозен.
Драга И.!
Не, не познахте. Не се каня и дори не мисля психотерапевтично да ви уговарям, че външността, видите ли, няма особено значение. Има. Особено.
Ето например нещо такова. Една млада дама, преди да стане моя пациентка, бе направила съвсем не на шега опит да се пресели в другия свят само поради това, че за определеното време не е успяла да смъкне 5 излишни килограма от теглото си, които тя считаше, че са пагубни за талията й и за съпътстващия жизнен успех. Теглото й беше 65 кг при ръст 166 см - нормално, общо взето, тегло. Ала тя искаше да тежи точно 60 кг и нито грам повече.
Добре, да допуснем дори, че те наистина са били излишни, тези 5 килограма, че са придавали 5 излишни сантиметра в обема на талията.
Но да измерваш в килограми живота си, да го приравняваш към 5 сантиметра - това вече е трагично, не намирате ли?
Една друга дама, която бе се отчаяла, че не може да се справи с упоритата червенина на носа си (която забелязваше само тя), престана да излиза на улицата. Престана да кани гости. Престана изобщо да общува с когото и да е. И накрая си постави маска от марля и започна да живее с маска. Дори нощем не винаги я махаше... свикна...
Тъй че, както виждате, външността наистина значи твърде и твърде много.
Въпросът е в това - ЗА КОГО.?
Стократна илюзия
Моля ви да се съсредоточите - това е важно! Вие сте уверена, че околните обръщат съсредоточено внимание на вашата външност. Да предположим, че това е така. А не сте ли забелязвали едно друго удивително явление? Ето, вие обличате нова рокля или например нови обувки, излизате на улицата, отивате на кино, в магазина... И веднага всички започват да ви гледат - ама буквално всички, като по команда! Пулят очи, обръщат се след вас!... И какво ги интересува толкова? Нали роклята не е някаква супермодерна, обикновена рокля, само че нова...
Гледат така наистина само през първите ден-два, а след това нещо загубват интерес. Макар че роклята като че ли все още е нова...
Обяснявам. Това е една от най-разпространените илюзии на възприятието, която е свързана с това, което психолозите наричат „проекция на чувствата“.
В действителност, когато вие обличате своята обикновена нова рокля, вас ви гледат не повече и не по- малко, отколкото тогава, когато си ходите със старата. Но докато вие самата не сте свикнали с новата, тоест докато вашата външност е предмет на вашето собствено повишено внимание, на вас вис се струва, че тя привлича повишеното внимание на околните.
Разбрахте ли? ТОВА ВИ СЕ СТРУВА. И така НА ВСЕКИ му се струва, когато е в сходно положение. Илюзията на възприятието е дело на невидим фокусник, наричащ се егоцентризъм.
Разбира се, нещо свръх оригинално може да привлече погледите, не споря. Но попитайте самата себе си: възбужда ли се силно, а главното - за дълго, вашето любопитство, ако покрай вас минава някой, който изглежда различно от вас? Забравено е за час от секундата и дали сте го забелязали въобще? Нали погледите в по-голямата си част са безсъзнателни.
Моля за неотслабващо внимание. За да си помогнете, на вас ви е нужно да разберете самата себе си. А за това на вас ви е нужно поне в някои подробности да разберете човешката психология. Моля ви нека ви бъде ясно, в една или друга степен всеки човек има илюзията, че неговата външност представлява предмет на най-съсредоточено внимание на околните и непрекъснато се оценява от тях. А вие РАЗБЕРЕТЕ И ЗАПОМНЕТЕ - това не е така!
Имайте предвид и един друг факт, който многократно е потвърден от психологически експерименти. Средният мъж - мъж! - най-малко 10 пъти е повече загрижен за своята собствена външност, отколкото за външността на когото и да е друг. А при жените, като се започне от около 11 и приблизително до около 56 г., тази цифра се увеличава до 100. Да! И във всичко онова, което се отнася до външността, вие също 100 пъти повече сте заета със самата себе си отколкото с другите!
А следователно 100 пъти повече грешите.
„Грешат всички освен мен. Какви ти там фокуси. Нали аз знам, нали аз виждам, че ме гледат и главното - как ме гледат...“
Отдавна съм разбрал че не е толкова лесно да убедиш човек, изпаднал в илюзия, а още повече - в сфера, в която има изключително, бих казал дори без преувеличение - умопомрачително значение.
Е, добре: нека дори и да гледат, нека дори и ТАКА да гледат, както ви се струва. А толкова ли много значи ТОВА?
Да чуя, за да видя. Тази знаменита фраза се преписва за Сократ... Идва ученик и благоговейно гледа учителя. Учителят гледа през ученика с невиждащ поглед; ученикът продължава мълчаливо да благоговее. Учителят продължава да игнорира; ученикът пада по очи...
Най-после учителят избухва: „Ама ти защо пълзиш тук, мотаеш ми се в краката? ЗАГОВОРИ, ЗА ДА ТЕ ВИДЯ!“
Източник: "Разговор в писма", Владимир Леви, 1985
НАЗАД
