X

Отворено писмо до всички мои приятели мъже...

от в 12:24 на 18.06.2014 в Свободно време | Интересно


Отворено писмо до всички мои приятели мъже...

Отворено писмо до всички мои приятели мъже...

Естел Танг е писателка, но и обикновена жена, станала жертва както много други, на кварталните "свалячи". Щом осъзнава безпомощността си, Естел публикува писмо, което изразява мислите и чувствата си. Няма какво повече да добавим, текстът говори сам за себе си:

До всички мои приятели мъже...

Знам, че не сте мъжете, които свалят жени на улицата. Не се опитвам да ви накарам да се почувствате зле, че сте мъже. Но искам да ви кажа какво означава да бъдеш жена...

 

До всички мои приятели мъже,

Искам да ви разкажа за нещо, което ми се случи днес.

Вървях към фитнес залата, когато един мъж с колело, който караше зад мен каза: „Бейби, мога ли да напляскам този задник?”. Свикнала съм с този вид поведения в моя квартал в Ню Йорк, така че както обикновено го игнорирах. Повярвайте ми, ако обръщах внимание на всеки мъж, от който съм чувала подобни неща, щях да имам много по-кратък и лош ден. Ето защо, просто продължих по пътя си. Мъжът с колелото, обаче, повтори думите си и преди да реша какво да направя (или дали трябва да направя нещо), почувствах ръката му върху задника си.

Точно така. Той се доближи с колелото си до мен, за да може да докосне задника ми. След това, отново преди да мога да помисля какво да направя, той се отдалечи.

Бях и все още съм много ядосана. В онова време се почувствах малко тъжна и уплашена, но после бързо и благодарна, че нищо по-лошо не се случи. Скоро след като първоначалния страх утихна, започнах да мисля дали изобщо трябва да отида на фитнес. Може би трябва да си остана вкъщи и никога вече да не напускам къщата. Това би било по-безопасно. Глупаво, нали?

Откакто се преместих от Мелбърн в Ню Йорк, редовно съм обект на уличен тормоз. Да започнем с това, че аз го отдадох на по-голямото население на града и не исках да правя от мухата слон. Почувствах се и все още се чувствам изключително благодарна, че рядко съм преживявала нещо по-лошо от подсвиркания и подобни свалки. Изглежда, сякаш те са нещо, с което мога да се справя и да продължа напред.

Но в крайна сметка, аз осъзнах, че това се случва всеки ден. Сега една част от живота ми е толкова предсказуема, постоянно съм в очакване на поглед или подсвиркване от някой мъж. Вътрешно искрено благослaвям всеки мъж, който обръща лице на другата страна, когато мине покрай мен. Опитах да се обличам по-просто, да ходя без грим, когато излизам навън, но нищо не помогна. Нещата трябва да се оправят без аз да се променям, така че да оставам незабелязана. Мразя факта, че макар и да се опитвам, резултатите показват, че всичко е напълно безсмислено.

Заради скорошните ужасни случки, тормоза, който получавам изглеждаше като по-нежната страна на спектъра, който има много по-агресивен и разрушителен край. Може би сте чули новините, в които се споменава за 22-годишният Елиът Роджър, който публикувал видео и написал манифест за омразата си и планираното отмъщение за жените, преди да застреля и убие седем човека, включително и себе си в Калифорния. Няколко дни след това, мъж застрелял три жени, които отказали да правят секс с него и приятелите му. Това ме ужасява. Всеки път, когато мъж ми подсвирква на улицата, мърморейки, че съм красива и секси, аз го игнорирам. А не означава ли това, че аз също го отхвърлям? Мога ли и аз да бъда в същата опасност един ден?

Осъзнавам, че това няма много общо с вас. Повечето от вас се завръщат вкъщи и няма никаква причина да знаят как преминава един ден от моя живот. Но аз искам да знаете. Преди няколко месеца скрих от приятеля си за тези инциденти, мислейки, че ще прозвучи като самохвалство: „Виж колко много мъж мислят, че съм секси!”. След това, обаче, аз започнах да му разказвам за тях все повече и повече. Всъщност, исках да започна да му казвам за всеки един от тях. Не защото ми харесва да чувам колко съм атрактивна за тези мъже или защото искам да ме съжаляват. Просто исках той и вие да знаете. Това насилие срещу жените е нещо много истинско, което всеки ден взима нови жертви.

Не искам да мислите, че това е нещо, което се случва само в Америка. Разбира се, тук се случва постоянно, но приятелките ми от Мелбърн споделят, че и там е пълно със „свалячи”.

Веднъж едно момче от влака опита да ме погали. Не съм сигурна дали някога съм ви казвала за това. Когато споделих с група приятели за това във Facebook, разбрах, че не съм единственият човек с подобно преживяване. Едно момиче от Лондон, което познавам ми каза, че нещо подобно се е случило и на нея. Докато е бягала, мъж с колело я ударил по задника. „Все още изпитвам гняв и се ядосвам и заради вас”, каза тя. Друго момиче от Полша е преживяла същото. Прибирала се от фитнеса и насреща й излязъл пиян мъж, който се опитал да я нападне. Докато се отдалечавал, той я обидил вербално. „Най-тъжното беше, че видях, че идва”, добави тя. „Имах този рефлекс... веднага след като той осъществи зрителен контакт с мен, се подготвих за неизбежното, изчислявайки кое е най-лошото, което може да се случи и как да го предотвратя.”

Бях развълнувана, но също и потресена, когато видях публикация в Instagram на писателката Durga Chew-Bose, отразяваща опасността, с която жените се сблъскват всеки ден: снимка на безопасността, на която тя и нейна приятелка редовно изпращат една на друга. Когато си пишат последното нещо, което си казват преди лягане не е „довиждане” или „лека вечер”, а „Вкъщи! Ти?” или „Прибери се вкъщи жива и здрава”.

Разбираемо е каква отговорност поемаме ние жените върху себе си в тези ситуации. Искаме да можем да се движим свободно, но и не искаме да бъдем наранени.

Честно казано, аз не искам да прекарвам твърде много време, мислейки за това, какво ще ми се случи днес. Но има и друг вариант. От правна гледна точка, в Австралия тези неща са легални.

Както и да е, благодаря, че ме изслушахте. Спирам до тук. Знам, че вие не сте от мъжете, които правят това. Не се опитвам да ви накарам да се чувствате зле, заради това, че сте мъже. Повярвайте ми, знам, че някъде там има добри и прекрасни мъже. Предполагам, че исках да разясня поне малко какво е да си жена. И може би докато съм в това положение, ще разберете защо реагирам остро на шегите ви (съжалявам, никога няма да мога да се засмея на тях). Не ви моля да се превърнете в моя лична отмъстителна сила или нещо такова.

Какво искам? Не съм сигурна. Може би да държите очите си отворени. Прочетете повече неща за този вид насилие срещу жени, за това, с какво са принудени да се справят те всеки ден; не обръщайте внимание на хората, които казват, че Роджър не е женомразец и престъпник, и не си правете подобни шеги?

Не съм напълно сигурна. Предполагам, че просто исках да знаете.

С обич,

Естел.



Теми   жена | жени | насилие | писмо

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.