Към всички майки, които пишат отворени писма до случайни майки по света:
Разбирам. Видели сте някого да прави нещо страхотно или нещо ужасно и сте искали да кажете нещо. Но не сте. Били сте твърде срамежливи, твърде уплашени, твърде заети или не сте били в настроение в този момент. Но все още искате да кажете нещо. Затова сте решили да напишете „отворено писмо”, да го публикувате във Фейсбук и да видите дали ще се разпространи, надявайки се, че човекът, когото сте визирали, ще го види. Случвало се е преди. Осиновени деца пускат снимки на биологичните си родители и често ги откриват. Защо да не стигне и писмото ви до човекът, който трябва да го прочете?
Или може би не сте видели никого или нищо. Може би просто сте искали да изразите чувствата си на дадена тема и не сте били много сигурни как да го направите. Искате да окажете подкрепата си на всички кърмещи жени по света, но не сте искали да адресирате писмото си към конкретен човек, затова сте използвали колективното „Майката, която кърми в кафенето в центъра”, за да изразите гледната си точка.
Или може би сте разочаровани от общата нагласа към родителството тези дни и невероятния натиск върху майките. Може би това е вашият начин да изпуснете парата.
Мисля, че всички можем да нададем колективна въздишка на съгласие. Всяка майка е била разочарована преди. Всяка майка е достигнала лимита си. И всяка майка просто иска да изпусне парата!
Знам, знам. Точно това правя и аз в момента, нали?
Но има и нещо друго. Когато имаше едно "Отворено писмо до майката, която...", то беше уникално. Когато имаше няколко, беше сладко. Но сега става леко дразнещо.
„До майката, която не паркира в очертанията…”
„До майката, която ме изгледа лошо…”
„До майката, която ме погледна сякаш знае нещо…”
„До майката, за която не съм сигурна, че изобщо е майка…”
Може би е време да спрем да пишем отворени писма без конкретен получател с надеждата да получим своята Интернет слава и е време да започнем да говорим една с друга. Да отстъпим отстрани от компютъра или телефона и наистина да разговаряме с останалите майки. Сигурна съм, че ще бъде много по-пълноценно, отколкото непрекъснато да презареждаме страницата, за да видим колко хора са споделили писмото ни.
Но кой знае? Може би утре ще се събудя и фейсбук профила ми ще бъде изпълнен с писма "Към майката, която е написала отворено писмо до майките, които пишат отворени писма...".
НАЗАД
