1. Когато затвориш една врата, друга се отваря.
Ако не харесваш нещо, каквото и да е то, да продължаваш да го правиш или да оставаш в тази ситуация дори един единствен момент е самоубийство. Затова, какъвто и да е рискът, махни се от там. Защото въпросът не е само да се махнеш от там – това ще освободи енергията ти и ще бъдеш способен да я насочиш на друго място. Когато затвориш една врата, друга се отваря. Но ако не затвориш тази врата, другата няма да се отвори – защото си блокирал енергията, която трябва да я отвори.
2. Обичай повече - обичай безусловно.
Недей да мислиш, че правиш нещо за другия човек, когато обичаш - ти правиш нещо за себе си. На първо място любовта помага на тези, които обичат. На второ място помага на тези, които биват обичани. Идват при мен хора и все ми казват: „Другият човек не ме обича". Никой не е дошъл да каже: „Аз не обичам другия". Любовта се е превърнала в изискване: „Другият човек не ме обича". Забрави за другия! Любовта е такъв прекрасен феномен: ако обичаш, ще се наслаждаваш.
3. Не се притеснявай, че можеш да сгрешиш.
Никое усилие не отива напразно, всички усилия допринасят за върховната кулминация на твоето израстване. Затова не се колебай, не се притеснявай прекалено за това, че можеш да сгрешиш. Това е един от проблемите: хората биват учени никога в нищо да не грешат... и така стават толкова колебливи, толкова уплашени, толкова стреснати да не би да сгрешат, че застиват неподвижно. Не могат да се движат, да не би нещо погрешно да се случи. Затова стават като камъни, загубват всякакво движение.
4. Ако искаш да живееш, рискувай.
Да живееш рисковано означава да живееш. Ако не живееш рисковано, ти не живееш. Живеенето разцъфтява само в опасностите. То никога не разцъфтява в сигурността, а само в несигурност. Ако започнеш да придобиваш сигурност, се превръщаш в застояла локва. Енергията ти вече не се движи. Тогава се страхуваш, защото човек никога не знае как да навлезе в непознатото. И защо да поемаш риск? Познатото е по-сигурно. Тогава ставаш обсебен от познатото. Непрекъснато се отегчаваш от него, омръзва ти, чувстваш се нещастен в него, но въпреки това то изглежда познато и удобно. Поне е познато. Непознатото те кара да трепериш. Самата идея за непознатото е достатъчна, за да започнеш да се чувстваш небезопасно. Затова в света има само два типа хора: такива, които искат да живеят удобно, и хора, които искат да живеят - те избират да живеят рисковано, защото животът процъфтява само тогава, когато има риск.
5. Истинският глас е гласът на сърцето ти.
Не слушай писанията - слушай своето сърце. Това е единственото писание, което препоръчвам: слушай го много внимателно, много съзнателно, и никога няма да сгрешиш. А като слушаш сърцето си, никога няма и да си в раздвоение. Слушайки сърцето си, ще започнеш да се движиш в правилната посока, без дори и да мислиш за това кое е правилно и кое - погрешно.
Автор: Ошо
НАЗАД
